Възможността България да пренася украинско зърно по ЖП мрежата си до гръцките пристанища Александруполис и Кавала е била обсъдена от премиерите на България и Гърция Николай Денков и Кириакос Мицотакис, по време на официалното посещение на българска делегация в Атина. 

Зеленски: Удължаването на забраната за внос на украинско зърно в ЕС би било "неприемливо"

"Това беше нова тема за тях. Докато ние от няколко дни работим по нея и с министъра на транспорта, с министъра на финансите. Има възможност да увеличим значително капацитета на превоза на зърно през нашата ЖП система. Така че въпросът остана при тях каква е готовността на техните пристанища, за да могат да поемат тези стоки", каза Денков.

Преди оттеглянето на Русия от зърнената сделка, позволяваща износа на украинско зърно през черноморските й пристанища, някои от корабите минаваха епизодично през пристанище Варна.

"В момента вече са работи и това би позволило да се пренасят повече товари, именно ако се отворят пристанищата от България, включително и от Румъния, Украйна, Молдова надолу към гръцките пристанища", каза премиерът.

Междувременно стана ясно, че Украинската зърнена асоциация(UGA) официално се е обърнала към комисаря по търговията на Европейската комисия Валдис Домбровскис за оптимизиране на „пътищата на солидарността“.

Асоциацията е предложила на Европейската комисия да увеличи износа "пред коридорите на солидарност" с 1-1,5 милиона тона на месец, компенсирайки част от разходите на европейските превозвачи и пристанища, транзитиращи украинско зърно. Това ще доведе до значително намаляване на разходите за транспортиране на зърно и ще позволи на украинските фермери да излязат на печалба, като изнасят излишното зърно в нуждаещи се страни. 

През тази година украинските производители могат да съберат около 69 милиона тона зърнени и маслодайни семена, а прогнозираният обем на износа през сезон 2023/24 може да бъде около 45 млн.т. Освен това Украйна изнася около 9-10 млн.т масло и шрот годишно. 

Разширението на маршрутите може да стане чрез износ на зърно през пристанищата на балтийските страни (Клайпеда и други), Германия (Рощок, Хамбург), Холандия (Ротердам), Хърватия (Риека), Италия (Триест) и Словения (Копер).

Експертите поясниха, че тези маршрути са недостатъчно използвани поради сложността и цената на логистиката в сравнение с други маршрути. Ценовата разлика е приблизително 30-40 €/т.

UGA иска от ЕС да въведе „зелени коридори“ за украински селскостопански продукти до морските пристанища на балтийските страни, Германия, Холандия, Хърватия, Италия и Словения, които ще включват:
•    прехвърляне на санитарен, фитосанитарен и ветеринарен контрол от контролно-пропускателните пунктове на границата с Украйна на територията на страната на местоназначение, което ще осигури значително увеличение на износа;
•    въвеждане на субсидии от Европейската комисия за компенсиране на европейските превозвачи за допълнителни логистични разходи за транзитен трафик и частично компенсиране на европейските пристанища - т. нар. пристанищни разходи за украинско зърно.