Черни облаци са надвиснали над българското земеделие. Така най-точно може да се определи настроението в Добричка област, породено от бурните страсти в момента „за“ или „против“ украинското зърно. Няма как да е другояче, все пак това е Житницата на България – това са над 3 500 000 дка обработваеми площи.

Цели семейства са ангажирани в прякото земеделско производство, а други са свързани с бизнеса, обслужващ сектора. Така всички сътресения в сектора жестоко (ще) рефлектират върху добруджанци.

За съжаление политическите брожения не носят нищо добро за земеделските стопани, категорични са фермерите. Всички решения се сгромолясват над прякото земеделско производство и с трясък преобръщат каруцата. 

„Катастрофата дойде още през миналата година, когато започнахме пролетта и лятото с прилични цени, но последва сериозен удар. Сривът на пазара дойде с решението за украинското зърно“, обобщават производителите от Добруджа. Последвалите протести и наложената забрана за внос на селскостопански стоки от Украйна само формално промениха картината.

„За никого не е тайна, че забраната беше заобиколена. Зърното вече не влизаше с украински камиони. Друго по-страшно беше, че с очите си виждаме товаренето на танкери с олио. Така суровината пристига у нас и тук се бутилира. Така че за какво си говорим? Защо ни заблуждават, когато слънчогледът стои?“, възмущават се стопаните по повод изострените отношения между производители на зърно и на олио. 

В суматохата не липсват опити да се очернят самите фермери. „Наслагват се негативи, много отрицателни настроения върху нас!“, коментира Коста Костов, председател на УС на Асоциацията на българските зърнопроизводители 2006 от град Генерал Тошево. Според него дори в медиите се допускат манипулации колко добре са подкрепени финансово земеделските стопани. Като пример от Асоциацията посочиха спешната финансова помощ за слънчоглед от 78,33 лв./хектар, която беше тиражирана някъде на декар. „Тези 78 лева ако ги пресметнем, ще  бъдат 7,83 лв. С тях няма как да си покрием високите разходи от стотици левове за единица площ. В същото време годината е катастрофална от към добиви“, допълни още земеделецът. 

Очертават се огромни загуби и фалити, категоричен е и Тодор Моралийски, земеделски производител от село Гурково. Той изчислява, че разходите на декар са 170-180 лв./дка, но при ниските добиви от 150 кг/дка слънчоглед не могат дори да се покрият. На места резултатите са едва от 20-30 кг/дка до 55 кг/дка. При царевицата мнозина от стопаните просто изчистват полетата от царевичната шума без дори да отчитат добив. 

При тази ситуация – ниски добиви, застояване на зърно по базите и липса на пазар, назрява сериозно напрежение. Причината е не само предстоящото изплащане на ренти.

„През миналата година раздадохме по 120-140 лв./дка. Това е четири пъти повече от получаваната от нас субсидия, за която постоянно всички ни натякват и приказват колко много сме взимали“, изтъкна Коста Костов.

Сега пред всички зърнопроизводители стои въпросът не само откъде да извадят пари за ренти, за да ги дадат на собствениците на земя, но и как ще вържат годината и най-вече дали ще оцелеят. Останалото е само говорилня и решения, зле скрити под маската на добри намерения.