Запалени стърнища и пасища са най-честата причина за избухналите пожари в Североизточна България през 2020 г.

Сигнал: Системно паленене на стърнища, а резултат - нулев

При три от инцидентите е установено умишлено запалване. Общо 71 пожара са регистрирани на територията на Североизточно държавно предприятие през изминалата година, съобщиха от там.

При 53 се оказва, че причината е небрежност при боравене с открит огън – огнената стихия тръгва от запалени стърнища, пасища, подпалени отпадъци и крайпътни ивици. Лумналите пожари навлизат в полезащитни пояси и горски масиви.

Огънят е засегнал 1323 декара с гори, като най-много опожарени площи има на териториите на горските стопанства в Шерба, Шумен, Балчик, Генерал Тошево и Варна. При върхови пожари са изгорели напълно 70 декара борова гора над Шумен и 7 декара в Генерал Тошево. Близо 1300 пожарникари, горски служители и доброволци са се включили в овладяването на пожарите, избухнали в Североизточна България. 

Сушата през последните 3 години направи още по-сложна ситуацията, допълват огнеборци от Добричка област. Всяка клечка кибрит, цигара или неизправна машина могат да станат причина за сериозен пожар с непредвидими щети.

Що се отнася до стърнищата, още през миналата година от агроведомството предупредиха, че при 90 % от случаите на опожарени земеделски площи има умисъл и тези парцели се изключват от подпомагане. 
 

Темата за опалването на стърнищата след прибиране на реколтата продължава да поляризира мненията в Добричка област, в която се обработват над 3 млн.500 хил.дка земя.

Според фермерите по този начин се решават много проблеми. Огънят унищожава патогените, ликвидира плевелите и семената им и „изчиства” полетата от неприятелите. Според земеделските стопани това е рентабилен начин да се справят с проблемите по растителната защита.

От друга страна еколозите отдавна алармират, че по този начин се унищожава и полезната флора и фауна. Затова по закон фермерите нямат право да палят стърнищата след прибиране на реколтата. Министерството на земеделието беше категорично - площите с регистрирани пожари са изключени от подпомагане. Законът за опазване на земеделските земи също предвижда глоби за нарушителите. От 1500 лв. до 6000 лв. е санкцията за първо нарушение и до 12 000 лв. – при повторно.