Зеле по полето имаше, но не малка част от него си остана там. Това е равносметката на производители, докато тече срокът за подаване на документи за реализация по обвързаното подпомагане. Каква е ситуацията?

Експерт: Новите геномни техники са възможност, а не опасност за земеделието

След като през последните години зелето отбелязваше някой и друг рекорд, през 2023 г. статистиката на агроминистерството отчете малък спад в засадените площи. Поглед към оперативния анализ на основните култури у нас от 20 декември сочи, че произведените количества са намалели с близо 7% на годишна база. С почти 4% е и спадът на реколтираните площи по официални данни.

За отлив от културата през 2023 г., и то в сериозни количества, споделиха и дългогодишни производители.

Въпреки това в месеците на туршиите зелето държеше цена и търсене, което доведе до удовлетворение у земеделците. На фона на тежката производствена година някои дори споделиха, че разчитат именно на зелето, за да балансират.

Същото сподели пред Агри.БГ през есента известният производител от Мало Конаре Иван Кабуров. Потърсихме го за мнение отново в първите дни на 2024 г. и той обясни, че картината рязко се е променила.

„Много от колегите, включително и аз, останаха с нереализирани количества от зелето си. Проблемът е, че търсенето намаля, а цената значително падна на около 0,30 лв./кг. Не се забелязва потребителски интерес, което „остави” зелките на полето. Те ще бъдат дискувани, а не изядени”, коментира производителят.

Може би вкусовете на потребителите се изместват към нетрадиционни за зимата зеленчуци – домати, краставици, марули, но тук също има проблем за родния производител, защото оранжериите не могат да си позволят целогодишно производство, съответно това търсене е задоволено предимно от внос.