Темата за приложението на биотехнологите в земеделието и хранителната индустрия е изключително важна, тъй като всички сме техни потребители. Ето защо през последните 25 години предизвиква съществен интерес в обществото. През декември миналата година позицията на България по предложението за регламента за нови геномни техники беше „въздържал се“, но дискусията по темата продължава. 

Четете още: Възможно ли е цената на поливната вода да се сведе до нула?


„Конкретният повод за представянето на предложение за Проект на регламент за нови геномни техники е отбелязаният научен прогрес през годините. Действащото законодателство за генномодифицирани организми (ГМО) е създадено през 2001-2003 г. До 2024 г. са настъпили съществени технологични промени в това отношение, а именно при така наречените нови геномни техники“, коментира за Агри.БГ д-р Ивелин Ризов, експерт в Министерството на земеделието и храните.

Той припомни, че още през 2019 г. Съветът на ЕС е възложил на Европейската комисия да направи оценка на действащото ГМО законодателство и новите геномни техники. Заключението от това проучване е, че сегашното законодателство не оценява и регулира адекватно възможните рискове, които съставляват новите геномни техники. В резултат на това се стига и до разработването на проект на регламент за растения, получени с някои геномни техники, и храните и фуражите от тях. 

Какво представляват новите геномни техники

„Много е полезно да се обърнем към класическия процес на селекция, който човечеството в началото несъзнато, но през последните 200 години използва целенасочено, за да създаде желаните от него сортове и породи. При съчетаването на различни родителски форми, какъвто е подходът при класическата селекция, в крайна сметка ние въвеждаме генетични промени в генома на наследствената форма. Този процес, който е в основата на селекцията, може да бъде ускорен чрез методите на молекулярната биология за въвеждане на промени в генома“, разказва експертът.

Първите достижения в тази област са свързани с трансгенезата, при която се получава класически генномодифициран организъм. В този случай в генома на гостоприемника се въвежда генетичен материал от далеко родствен организъм или с други думи - въвежда се чужд генетичен материал, става ясно от думите на д-р Ризов. Сред класическите примери за създаване на генетично модифицирани организми са въвеждането на генетичен материал от бактерии или риби в растителен организъм .  

„При новите геномни техники се използват съществено усъвършенствани методи на молекулярната биология за въвеждане на промени в генома на гостоприемника, които са изключително прецизни и с много по-голяма ефективност. Например при генното редактиране вие променяте генома на организма, като може да изтривате или пренареждате отделни участници от него, но не въвеждате никакъв чужд генетичен материал. При цисгенезата вие може да въведете генетичен материал от близко родствени организми“, разказва още Ивелин Ризов. В този случай той посочи като пример въвеждането на генетичен материал от дивите родственици на царевицата или картофа в културните им форми. 

В проекта на регламент за нови геномни техники се уточнява, че е необходимо генетичният материал, който може да се въвежда за растения първа група, да съществува в наличния селекционен генофонд. Това на практика означава, че в крайния продукт няма да се съдържа генетичен материал, който да не е бил освободен и тестван преди това в околната среда. 

Ивелин Ризов: Притесненията на хората са свързани с подвеждането им, че новите геномни техники са ново ГМО и не съществува разлика между двата подхода. Така се генерира страх в общественото съзнание, че растенията, получени с нови геномни техники, имат същите потенциални рискове, каквито могат да имат класическите генномодифицирани организми.

Много съществен е въпросът как ще се контролират новите геномни техники. „Проектът на регламент за нови геномни техники създава две категории растения, получени с нови геномни техники. Първа група, при която крайният продукт е много близък или сходен със спонтанно възникващите в природата изменения в организмите, е еквивалент на продуктите на класическата селекция. При втора група растения, получени с нови геномни техники, които притежават по-съществени изменения, регулацията ще се осъществява с действащото ГМО законодателство“, уточнява той. 

Във втория случай ще се използва рестриктивният подход за оценка на риска на тези организми, преди да се вземе решение да бъдат освободени в околната среда или пуснати на пазара. За растенията от първа група са разработени стриктни молекулярни характеристики. Една от тях е, че броят на нуклеотидните промени не трябва да надвишава 20.

„Това на практика означава, че възможните нуклеотидни промени в генома на крайния организъм са съпоставими със спонтанно възникващите точкови мутации в природата. Има и други критерии, а именно, че ако имаме пренос на генетичен материал, той е само от близко родствени организми и този генетичен материал вече трябва да е наличен в селекционния генофонд, така че в крайният продукт да няма неизследван или неизползван досега генетичен материал“, уточни д-р Ризов. 

Според експерти в областта на генно модифицираните организми продуктите, включени в първа група, са неразличими от природно възникващите или в резултат на класическа селекция. Има специфика по отношение на етикетирането и на предоставянето на информацията за новите геномни техники. За семената от първа категория е задължително те да бъдат етикетирани и да бъде предоставена информация чрез каква модификация са получени.

Тази информация ще бъде обобщавана в обществено достъпна база данни, поддържана от Европейската комисия, за да може всеки, който се интересува, да провери какви растения от първа категория са разрешени в ЕС. В националната и в европейската сортови листи ще бъде отбелязвано, ако растенията са от първа група на нови геномни техники.

Концепцията за съвместното съществуване на различните земеделски практики е основна за Европейския съюз. Това се отнася за органичното земеделие, конвенционалното земеделие, ГМО земеделието и земеделието на новите геномни техники.  

„Мерки за съвместно съществуване са разработени и разписани и в българския Закон за генетично модифицирани организми. Също така Европейската комисия създаде Европейско бюро за съвместно съществуване. В резултат на това има 6 ръководства за съвместно съществуване на царевица, картофи, соя, рапица, памук и други. В тях са разписани технически правила, които гарантират необходимата съгрегация на различните производствени системи, така че те да могат да съществуват съвместно“, споделя Ризов. 

Как се формира национална позиция 

При изграждането на национална позиция, първото ниво е експертно или техническо ниво. Там се оценяват техническите характеристики на един нормативен акт и до каква степен той съответства на потребностите на страната. След като се изготви тази експертна оценка, се прави оценка на социално-икономическото въздействие на този акт или с други думи, общественото въздействие, което той ще има. И като последен етап е политическа дискусия по различните аспекти на приложението на този акт, свързано с релевантните национални политики. 

Във връзка с повишения обществен интерес и започнатия политически дебат в страната, на 11 декември България гласува въздържал се, показвайки, че дискусията продължава и не е финализирана, става ясно от думите на експерта. 

„Ние не сме постигнали окончателно консолидиране на мненията на различните заинтересовани страни и това беше причината да гласуваме „въздържал се“. Не съм запознат да има гласуване, което ще се осъществи в каквато и да била европейска институция на 11 януари“, уточни Ивелин Ризов.

Темата беше коментирана във вторник и от земеделския министър Кирил Вътев. Той също подчерта, че няма никакво гласуване на 11 януари, като такова няма и в дневния ред на Съвета на министрите в края на месеца. "При гласуването тежестта на един глас е толкова, колкото процента представлява населението на тази страна в общото число на населението на Евросъюза. При последното гласуване не достигнаха няколко процента, така че, ако само Германия или Полша гласуват "за" следващия път, регламентът ще бъде приет", обясни Вътев.