Вървим към спиране на зелето, защото проблемът с работната ръка е сериозен”, споделя пред Агри.БГ споделя стопанинът на модерно зеленчуково стопанство в Русенско Даниел Петров, който от дълги години отглежда лук моркови и зеле.

Драстичен спад: Зеленчуците "напускат" родните полета

За последна година обаче зеленчукопроизводителят ще обере зелето си. За разлика от при морковите му, където процесите са механизирани, то за зелето му е нужна работна ръка. А тя става все по-несигурна и не е налична. Земеделецът дава редица примери как работниците си тръгват по средата на кампания, отиват другаде, заминават за чужбина… 

„С морковите и лука работим 6-7 месеца и се стремим целогодишно да поддържаме работниците. Плащаме заплати дори в месеците, в които няма активна дейност. Но за зелето трудно се ангажират берачи, затова ни се налага да се преориентираме.

През последните 10-15 години сме гледали по 202-230 дка зеле, тази година сме на 50 дка. Идеята ни е да го махнем на каквато и да е цена и наведнъж, разказва Петров.

В последната статистика от агроминистерството със засадени зеленчукови площи тази година, също се вижда сериозен спад при зелето - почти 64% по-малко хектари на годишна база. По думите на русенския производител основните причини за това могат да са няколко, но в неговия случай е липсата на гарантирана работна ръка. Може би културата, с която Даниел ще замени зелевите си площи, ще е зърно. 

„Колко години говорим, че зеленчукопроизводството има нужда от адекватна политика, а проблемите са комплексни и не могат да се разглеждат поотделно”, подчертава земеделецът.

Негов колега коментира отливът на зеленчуците от родните ниви също като резултат на дългогодишно затваряне на очите. „То това се знаеше, че ще случи. Още преди 10 години бяха първите индикации. Следват плодовете, винените и десертни лозя - след 10 години и тях няма да ги има. За разлика от зеленчуците, които при правилна политика може да се възстановят (което не ми се вярва), то трайните насаждения, като се изгубят, ще трябват десетилетия, за да се възстановят”, пише под тематична статия на Агри.БГ Тодор Диманов.