Условията за държавната помощ de minimis и това как ще бъде разпределен фиксираният бюджет от 47,5 млн. лева вдигна градуса в земеделския сектор. 

Част от организациите, поканени на срещата в земеделското министерство така и не отидоха на събирането; други поискаха подпомагане за всички, трети настояват за по-високи ставки, въпреки че бюджетът е фиксиран. Четвърти пък изказаха недоволство, че не са били сред поканените на срещата и се чувстват дискриминирани. 

Какво точно се случи и защо тази среща разпали така страстите в сектора? Агри.БГ разговаря със земеделския министър Кирил Вътев.

“Получи се така, защото се разпределят пари. И всички ги искат. 

Сега всички ще получат по малко и основателно най-малките ще бъдат най-недоволни. Но те са недоволни от кого? От малоумието на тези тук в Министерството на земеделието или от алчността на тези, които крещят, викат и искат отвсякъде всичко? Това за мен е много сериозен въпрос - ние ли сме малоумни или тези, които участваха са алчни?”, коментира министър Вътев.

Следва да уточним, че спорният de minimis е едно от исканията, записани в меморандум между Министерския съвет, Министерството на финансите, Министерството на земеделието и храните и Инициативния комитет за провеждане на общонационален земеделски протест.

В точка 6 на меморандума е записано:

“Помощта по програмата de minimis за 2023 г. в размер на 47,5 млн. лева ще бъде осигурена от допълнителни средства от бюджета и ще бъде разпределена на равни части за подпомагане на най-малките земеделските производители в сектор "Животновъдство", в това число пчелен мед, и в сектор „Растениевъдство".

Разпределянето във всеки един от секторите ще бъде извършено по методика, изработена съвместно с Министерството на земеделието и храните”.

 

Министър Вътев обърна специално внимание на последното изречение, а именно това, че методиката за разпределянето на средствата ще се извърши съвместно със земеделското ведомство.

“Изработена от кого съвместно с Министерството на земеделието и храните? От участниците, подписали меморандума. 

Само че те дойдоха неподготвени, без нито едно предложение и казаха в един глас, че всички искат. Тоест те се изметнаха от това, че de minimisът ще е за най-малките. Идеята на екипа на Министерството на земеделието беше помощта да бъде разпределена между най-малките. 

И така започна спор кои са най-малките.

Нямаме критерии, няма дефиниция за най-малки. За мен най-малки са тези, които ни са получили никакви помощи по други мерки или са получили най-малко. Това са най-малките за мен, въпреки че нямаме такава нормативна дефиниция.

В случая обаче се каза, че подпомагане трябва да получат всички, които са получавали помощ по обвързана подкрепа. И знаете ли къде е най-големият проблем? Че никой не сумира в рамките на една година (календарна или стопанска) сумата от всичко, което се получава на площ или на глава животно. 

Всяка мярка се гледа като сама за седи си и се коментира като как ще си нахраня животните с тези 3 - 5 - 8 лева. Това са прогнозни цифри. Те ще излязат, когато приключат заявленията по de minimis. И тогава ще излязат реалните цифри, но те няма да са големи. Те наистина ще са толкова малки”, добави Вътев.

Земеделците са свикнали да получават de minimis, но това, за което често не се говори, е че всъщност ставките по този инструмент са минимални. И те са такива, тъй като това е “минимална държавна помощ”, която най-често се отпуска за компенсиране на земеделски стопани при щети, ниски изкупни цени, бедствени ситуации и други.

Именно затова и таванът на подпомагането е 25 000 евро за три данъчни години.

“Не може само да искаме да получаваме и когато опре до производството, конкуренция на пазара, да казваме: “а, не, не искаме”.

Когато бягаш от участие на пазара и не си конкурентен, това е най-сигурният начин да се самоубиеш икономически. Всяка една стопанска дейност трябва да води приходи, а не да се оплакваш, че не ти купуват млякото; че има дъмпинг на цените.

Дъмпинг ни правят всички, не само Украйна и защо? Защото ние се борим за ниска продуктивност. Критериите, които залагаме за обвързана подкрепа се борим да са най-ниски, а в същото време надуваме технологичните карти да са най-високи.

Кирил Вътев: Всичко това е обратното на всякаква икономическа логика.

Как ще си конкурентен с висока себестойност?

Ниската себестойност идва само и единствено от висока продуктивност и от висока производителност. А тук ние се сблъскваме с една борба за обратното. Ето това е самоубийствено”, категоричен е Кирил Вътев.

От години се говори как моделът на подпомагане в България е сбъркан и как начинът му трябва да се промени, за да не се изкривява пазара.

В момента, в който обаче се заговори субсидирането да бъде на стопанство, а не на глава животно или на единица площ, страстите рязко се разпалват. В другите държави обаче този модел работи. И то много добре.

“Всички искаме - и на глава, и на площ. Първо това не е политика. Второ, това изобщо не подкрепя най-малките, защото те отново ще вземат най-малко, тъй като всичко е на брой животни и на единица площ.

А ако се бяха включили и зърнопроизводителите? Но те излязоха и казаха: “ние няма да участваме в разпределението на de minimis”. Ако се бяха включили и те, ставката щеше да падне под 1 лев за всички. И пак питам - от кого се оплакваме в момента? От Министерството на земеделието или от алчността на тези, които крещят и претендират?”, заключи Кирил Вътев.