Едва ли има някой, който би подкрепил войната. Тя е страшна, погубва съдби и човешки живот. И междувременно – едва ли някой може да отрече икономическите загуби, които този ужас нанася на Европа. Европейската комисия осъзна, че е необходимо да се отпуснат средства, които да са в подкрепа на засегнатите от последствията от войната земеделски производители. Така накратко се роди и известната като Украинска помощ мярка. 

На 9 април изтича срокът за подаване на документи по двете схеми за държавни за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна. След известно редуциране на списъка с потенциални кандидати, от схемите за подпомагане могат да се възползват животновъди, отглеждащи едри и дребни преживни животни, пчелни семейства, производители на плодове и зеленчуци, винени лозя, маслодайна роза, тютюн, пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед и рапица.

Останалите бяха недоволни, защото всички се наредиха на опашката за помощи. Нека сме честни - не всички сектори в действителност имат загуби загуби войната в Украйна. У нас основният внос от там е от три продукта – слънчоглед, мед (още от 2014 година!) и сухо мляко.

Но пък от друга страна като има свежи пари, всеки ще ги иска. Друг е въпросът, че това е държавна помощ и тези средства идват от държавния бюджет - т.е. от нашите данъци и такси. 

Да се върнем на анкетата ни: Попитахме ви Ще кандидатствате ли за Украинската помощ? Над 600 от нашите читатели гласуваха. 

Според 76 процента от гласувалите тази помощ е важна за тях и те със сигурност ще подадат документи. 

Два процента признават, че ще кандидатстват, но имат проблем с документите. Което не е изненада, защото бюрокрацията винаги е била проблем. 

Пет процента казват, че са зърнопроизводители и за първи път имат прави да се възползват от помощта.

Четири процента от гласувалите казват, че няма да гласуват, защото парите са твърде малко, за да компенсират загубите им. И това е факт - когато отделените пари се разпределят сред всички кандидатствали, те няма да са много. 

Осем процента си признават, че няма да се възползват от държавната помощ, защото не отговарят на изискванията.

Нула процента, нито един фермер не се оплаква, че времето за кандидатстване му е малко. 

Истината е, че тази подкрепа е наистина необходима на земеделските производители, които търпят загуби заради войната. Те са свързани с пазарите, с цените. 

Огромни са притесненията и какво ще се случи когато (а не - ако) Украйна влезе в Европейския съюз. Още отсега стопаните следва да организират производствата си така че да могат да устоят на един такъв голям производител. И това не е само у нас.

Само че в Европа отдавна действат кооперативи и сдружаването между фермерите не е сложна за осмисляне организация, а закономерност. И точно тя дава по-голяма сигурност на стопаните и всички, които произвеждат храна. Защото ситуацията се мени постоянно, ако не е война, може друго да промени статуквото, а да се разчитат на помощи не е устойчива практика.