Съвременните хранителни системи са ефективни, но не и устойчиви. Те намаляват биоразнообразието и замърсяват почвата, водата и въздуха, което, казват учените, допринася за изменението на климата. В търсене на решение на проблема един от основните фокуси е върху земеделието и промените, които трябва да настъпят в земеделските практики, пише Euronews. 

Copa-Cogeca: Брюксел да не забравя за фермерите. Отново

Целта на Европа е да намали наполовина употребата на химически пестициди, хербициди и торове до 2030 г. Добрата новина е, че вече фермери в редица страни са започнали своя преход от интензивно земеделие към агроекология. Един от тях е Еманюел Дрик, който дълги години прилага конвенционални практики. 

Традиционно в Нормандия отглеждаме пшеница след лен, но аз не го правя. Аз отглеждам рапица. Това е растение, което ще улови азот през есента, така че да не се губи в подземните води. По този начин възстановявам азот за моята рапица и не се налага сам да прилагам толкова много химически азот, споделя Дрик. 

Фермерът допълва, че в самото начало прилага интензивно земеделие, базирано на употребата на много торове и химикали. После обаче си задава въпроса как може да направи нещата по друг начин - без да влошава биоразнообразието, в полза на климата и като решение на енергийната криза. 
Промяната на начина, по който се прави земеделие, е приоритет за Европа, но е сложен. За Бертран Омон, агроном по образование, властите носят отговорността да насърчат незабавно прехода към други модели. 

За Кристиан Хюйге, също агроном, пестициди трябва да се използват само при наличие на болест.

Така, ако имате повече биологична регулация, ще имате нужда от по-малко пестициди, защото ще имате повече естествена защита, смята той. 

За френския фермер Чарлз Ерве-Грюйер положителните ефекти от възстановяването на екосистемите са много очевидни в земята. Той е пионер на пермакултурата и предава знанията, които е придобил в своята малка органична ферма Ferme du Bec Hellouin, която е вдъхновена от сложността на природата.

Всъщност има това, което наричаме екосистемни услуги. Това са всички услуги, които природата предоставя безплатно и които ни позволяват да живеем. Те включват създаването на плодородие и опрашването на растенията, както и саморегулацията на болести и неприятели. В тази ферма са проведени повече от десет научноизследователски програми. Първото голямо проучване продължи четири години и показа, че сме произвели средно 55 евро зеленчуци на квадратен метър, отглеждани изцяло ръчно. Това е над 10 пъти повече от органично пазарно градинарство с трактор. Плодородието на парцелите, които са интензивно озеленени, се увеличава много бързо и другата добра новина е, че освобождава девет десети от земята за засаждане на дървета, изкопаване на езера и отглеждане на животни... Така че едно и също количество земя е едновременно много повече естествено и много по-продуктивно, казва Ерве-Грюйер. 

Нуждата от незабавен преход в Европа личи и от факта, че повече от половината земя на континента е в лошо състояние. Ето защо това лято беше предложен голям европейски закон за мониторинг на почвата.

Добър пример за регенериране на почвата идва от Северна Европа. 

Ако искате почвата да има правилна структура, трябва да имате възможно най-много въглерод в нея, за да изградите екосистемите обратно към полетата, както беше преди десетилетия, казва Илка Херлин, фермер и съосновател на Baltic Sea Action Group.

Животът е въглерод. Така че колкото повече живот има под земята, толкова по-малко въглерод има в атмосферата. 

 



ВИЖТЕ ОЩЕ:

ESG в селското стопанство - какво е това?

Жълт светофар за Зелената сделка?

Върви ли към провал "От фермата до трапезата"?