На среща в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) днес мина обсъждането частта от Стратегическия план и точките, свързани с екология и пасторализъм. 

Преди малко повече от седмица неправителствената организация “Зелени закони” публикуваха становище, в което настояват мярката “Пасторализъм” да бъде спряна. 

В писмото си те обясняват, че мярката създава сериозен финансов стимул за паша в националните паркове, субсидията привлича животновъди от цялата страна в тях. 

“Може би основно заради допълнителната субсидия за паша в националните паркове броят на кравите в Централен Балкан се увеличава от 500 (през 2006 г.) на 8045 (през 2022 г.), а в Рила от 396 (през 2006 г.) на 8338 (през 2022 г.)”.

Екоактивистите твърдят още, че спирането на пашата в националните паркове е ключово за опазването на алпийските тревни местообитания, защото пасищните животни унищожавали тези местообитания. 

Фермери и наука обаче не подкрепят това мнение. Според тях нещата са точно наобратно -тревните местообитания са оформени като такива и са поддържани именно от селскостопанските животни, които пашуват в тях от хилядолетия. И без добитъка, който е неделима и съществена част от биоразнообразието на тези местообитания, те са обречени на изчезване, поради обрасването с дървесна и храстова растителност, главно сибирска хвойна.

“Дискутирал съм темата с еколози, които нямат никаква представа от това колко са важни животните за природата. Покрай тях се върти почти цялата екология, защото когато няма едри тревопасни животни на едно място, нещата не се случват така ,както е нормално в природата. 

Бизоните в Северна Америка са били основния фактор за сформирането на цялата екосистема там. В Африка са антилопите, биволи, слонове и т.н. 

Еколозите искат тези важни за биоразнообразието животни да се изключват като фактор от нашата екосистема. Това е немислимо”, коментира за Агри.БГ фермерът Николай Василев.

В някои от изследванията на еколозите се посочват безумни за фермерите неща, като се анализират вредите от пашата на кравите, пиенето на вода от реките, нощуването им по поляни и т.н. 

“Еколозите изследват кое е по-лошо, а то всичко е част от биологичното разнообразие. Още повече, като се има предвид, че екстензивната паша от векове е неразделна част от еволюцията на различните екосистеми.”, коментира пред Агри.БГ от своя страна проф. Живко Кръстанов от Земеделски институт - Стара Загора.

Животновъдът Тодор Диклиев е на същото мнение.

“Ходил съм в Швейцария, в Австрия, на много места. Там кравите да не са извънземни и да нямат микроби в слюнката? Като пият водата животните там не ги бърка, а тук в България кравите са ни аборигенни и тровят водата? Твърденията на еколозите са пълни глупости.

Екоактивистите много умело изваждат цифри за това какви са били бройките в животновъдството в периода 2006-2007 г. и ги сравняват с 2022 г. Реално в този период, преди влизането ни в ЕС, имаме най-малко животни и сметките не са обективни”, категоричен е Диклиев.

Науката подкрепя всичко това. 

“Докато оценките на българската експертиза е за негативно въздействие на пашата на едри преживни, в Европейския съюз се счита, че все по-големи територии, най-вече планински и полупланински, се обезлюдяват и изоставят. Тези райони обаче предоставят подходяща възможност за развитие на природосъобразно пашуване със смесени стада, които са добре адаптирани към природните условия в района. 

Природосъобразното пашуване без използване на торове и пестициди подпомага съществуването на различните видове животни и биотичните общества за разлика от разораването и косенето. 

Много видове не само се облагодетелстват от богата хетерогенна структура на растителността, създадена и поддържана от тревопасните, но и от богатата почва под пасищната растителност, която е резултат от сложната коренова система и естествената преработка на екскрементите на тревопасните. 

Разораването намалява нивата на въглерод в почвата и растенията, а косенето и интензивното животновъдство могат да задържат въглерода в района или дори леко да увеличат складирането на въглерод. В сравнение с тези практики, с природосъобразното пашуване в трайно затревени площи може да се съхранят над 2 тона СО2/ха годишно в почвата и тревната растителност”, обясни проф. Кръстанов.

Факт е, че въпросът, свързан с пасторализма и биоразнообразието не е само екологичен. Той е социален и икономически. Въпросът е защо се цели да се разгледа само и единствено от екологичната страна на нещата?

Заради пари. Отново става дума за усвояване на европейски средства и това кой ще се добере до тях. Дали еколозите не целят да усвоят пари по мярка 32 „Подобряване/поддържане на природозащитното състояние на тревни типове природни местообитания чрез екологосъобразно управление на пасищни и ливадни системи“?

Едно е сигурно - подобни несъстоятелни твърдения на екоактивисти, неподкрепени с каквито и да е статистически и научни данни, могат само и единствено да нанесат трайни и необратими щети не само на така или иначе малкото останали хора в почти обезлюдените планински и полупланински населени места, но и на животновъдството и екосистемата като цяло.