Продължителните засушавания и превръщането на плодородните земи у нас през лятото в пепел са явление, особено силно изразено през последното десетилетие. Земеделските стопани са категорични и отдавна им е ясно, че спасението е в напояване и създаване на колкото се може повече поливни площи. Но винаги има едно „ако“. 

Колкото повече политиците у нас и в Европа говорят за напояване, толкова повече проблеми срещат фермерите. Бюрокрацията, скъпата вода, загубите на ценната течност, авариите, разрушените и разграбени съоръжения – това са само част от трудностите, за които през годините са споделяли земеделците и за които в Агри.БГ пишем. 

Старите хора казват, че капка по капка прави вир. Но всяка една капка, която не зависи от законотворците у нас и в Брюксел, зависи от родните производители. Първата стъпка в тази посока е уреждането на поземлените отношения, категоричен е Илия Проданов, председател на УС на Назионалната асоциация на зърнопроизводителите.  

"Трябва да работим в посока напояване, за да повишим добивите. Трябва обаче да уредим поземлените си отношения – имам предвид дългосрочните договори и Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Ако ние си оправим дългосрочните договори, оправим си споразуменията и ако държавата създаде условия, всеки един стопанин може да инвестира в напояване”, казва той. 

Изплащането на една такава инвестиция е най-малко 10 години, тъй като изисква сериозни вложения и време. В същото време обаче сключените краткосрочни споразумения не предполагат подобни вложения.

“Когато работиш с едногодишен договор и нямаш сигурност кои полета ще обработваш следващата година, ти няма как да инвестираш в напояване. Дори и държавата да създаде услоивя и да докара вода до полетата, ние като не можем да инвестираме в съоръженията в нашите площи, това се губи като ефект. Проблемите са натрупани в годините”, посочи още Проданов. 

До есента на 2025 г. трябва да заработят ремонтираните и възстановени хидромелиоративни съоръжения у нас.

Това трябва да стане с помощта на одобрени 24 проекта на „Напоителна системи“ ЕАД за ефективно използване на водните ресурси чрез въвеждане на нови и съвременни технологии. Общата стойност на одобрените проектни предложения е над 112,3 млн.лв., които ще покрият около 200 000 дка. Тези площи изглеждат нищожни на фона на размера на обработваемата земя у нас, която възлиза на близо 40 милиона декара. Но все пак е още една капка в морето, така важна за земеделските стопани. 

Предстои и преброяване на действащите поливни площи, за което информира Министерството на земеделието. То ще струва 5 млн.лв. и ще продължи година или две. През последните 24 години няма данни колко са в действителност нивите за напояване у нас, тъй като не е извършвано преброяване.