Напояването у нас е истински удавник. От десетилетия потъва – заради остаряла, амортизирана и най-вече неподдържана система от тръби, канали и съоръжения. Но не е само това.

За давенето на един от най-важните „стълбове“ на земеделието помага и неговото разграбване през годините, рязане, унищожаване на тръби и засяването на поливните площи с култури, по-малко подвластни на капризите на времето /не че има такива/. Допълнителна тежест към краката на удавника поставят и хилядите бюрократични изисквания към тези стопани, решили все пак да се доверят на системата, да прокопаят сондажи, да прокарат тръби и съоръжения и да поливат. С краткото разяснение, че след дългото чакане и изхабените нерви, сметките не излизат и удавникът отново е пуснат към дълбините. 

Въпреки че Добруджа е надарена с плодороден чернозем, природата е била пестелива откъм вода. Или поне е направила така, че ценната течност да се намира на голяма дълбочина и ваденето й изисква не само сериозни вложения за инсталации, съоръжения, тръби и т.н., но и става изключително скъпо. Друг е въпросът, че цената на водата за напояване се превръща в още един воденичен камък. Сметките отново не излизат и потъването продължава. 

„Проблемът ни е водата“, споделят земеделски стопани от Добричко. „Няма стратегия за напояване у нас, няма го виждането от страна на министерството. Не може Гърция и Турция да направят каскади дори за поливане, а тук да се спасяваме на парче“, подчертава земеделски стопанин от село Гурково, община Балчик. Той посочва, че в землището на населеното място е имало изградени напоителни системи за около 14 000 дка. В момента не се полива нито 1 декар. „Започнах да правя поливни съоръжения, но те ме убиха – с цени, изисквания. Точно тук, при напояването трябва да има субсидиране, за да може земеделците да се подкрепят“, категоричен е фермерът. „Самите управници вече не знаят какво се изисква, за да си направиш сондажи или прокараш тръби за напояване. Наредбите са като управляващите се – все се сменят и сякаш искат да те откажат“, допълва друг стопанин от Добруджа. 

В края на миналата година напояването влезе в полезрението на правителството. След 24 години ще се извърши ново преброяване на поливните площи у нас, което ще струва 5 млн. лв. и ще продължи година или две. До тук добре – давещият се вече е забелязан, остава да бъде спасен. 

Спасителен пояс към него ще хвърлят одобрените 24 проекта на „Напоителна системи“ ЕАД за ефективно използване на водните ресурси чрез въвеждане на нови и съвременни технологии. Общата стойност на одобрените проектни предложения е над 112,3 млн.лв. Тези пари са насочени към ремонт и възстановяване на изпитани и действащи до преди години съоръжения, които трябва да са готови до есента на 2025 г. 

От Министерството на земеделието дадоха знак, че ще се търсят още начини за надграждане на тези проекти за напояване и обявиха, че „тези процеси започват сега, но ще бъдат дълготрайни и последиците ще бъдат положителни за българското земеделие“. И за да бъде всичко под контрол, се създава дирекция „Хидромелиорации“. Обещанието на управляващите е през февруари да се определи и новата цена на водата за поливния сезон през 2024 г.  

Дали обаче до финала на проектите за възстановяване на поливните съоръжения и с новата цена на водата за напояване няма да бъде късно? Дали удавникът няма да глътне твърде много вода? Или пък тези над сто милиона лева ще потънат в бумаги, поръчки, възлагания и други такива „дейности“, но не и по същество? Защото колкото и да си говорим, че спасението на давещия се е в собствените му ръце, тук няма как да стане. Твърде дълбоко е.