По-високи температури, късни пролетни мразове, суша и тропически дни - така накратко изглеждат климатичните предизвикателства, пред които вече е поставено земеделското производство у нас. Професорът по агрометеорология д-р Валентин Казанджиев от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) обясни как се променя климатът у нас и как това влияе на земеделието. Той беше лектор на конференция, посветена на климатичните промени в рамките на АГРА 2024. 

Професорът представи изследване на два 30-годишни периода 1961-1990 и 1991-2020 г. От него става ясно, че изменението на средната годишна температура на въздуха на територията на по-голямата част от страната е в рамките на 1-1,5 градуса в периода до 2020 г. Повишават се и сезонните температури, като най-високо е увеличението на летните температури - с до 2,5-3 градуса на места.

Още по темата: Климатичните промени и влиянието им върху земеделието у нас

Условията на овлажняване са сред най-важните за производителите на земеделска продукция, поради факта че топлината в България е в достатъчно количество, но овлажнението не навсякъде е в необходимите граници, посочи проф. Казанджиев.


Сериозна продължителност на безвалежните периоди


Сравнявайки отново двата 30-годишни периода, ученият от НИМХ посочва, че има по-голям недостиг на влага в почвата в годините 1991-2020. Есенно-зимният сезон от октомври до март е традиционно най-силният период на влагонатрупване. Преобладаващото количество на валежите е в Дунавската равнина и в Тракийската низина - около 500-600 мм. Във всички останали райони на страната - на север и на изток, тези валежи са в сравнително по-малко количество. В най-южните райони се наблюдава много голямо увеличение. 

Сумата на валежите през месеците април-юни - периода на формиране на добивите от зимуващите култури в зоната на Предбалкана, е в относително достатъчни количества - 200-250 мм. В източните райони обаче има сериозен недостиг - 90 до 150 мм. В периода на формиране на добивите от пролетните култури юли-август, ситуацията е сходна.

Проф. Казанджиев обобщи информация и за продължителността на безвалежните периоди в България. През пролетта в северната част от страната има средно 28-30 дни без дъждове. Максималната продължителност без валежи през пролетта достига 92 дни (в района на Свищов). През лятото дните значително се увеличават и максималната продължителност на засушаване достига 127 дни в Генерал Тошево и до 101 дни без дъжд във Видин. 


Сериозна е продължителността на безвалежните периоди през лятото и в Южна България - 127 дни при станция Ивайло; 111 дни - Малко Търново; 109 дни - Хасково; 101 дни - Чирпан; 87 дни - Карнобат и по 81 дни на суша в Ямбол и Казанлък.


Какви са прогнозите за 2021-2050 г.


Учените от НИМХ са извършили моделиране чрез числения модел ALADIN-Climate - т.е. те са изчислили какви агроклиматични условия се очакват в периода 2021-2050 г. 95% е вероятността за изменение както на температурите, така и на годишните валежни суми спрямо периода 1961-1990 г., казва професорът от НИМХ.

Очакванията са, че до 2050 г.  температурите ще продължат да се повишават - през януари най-осезаемо в източните и южните райони; през март - в централните части на страната (и на север, и на юг). Средната месечна температура на въздуха през юли за периода 2021-2050 г. също ще продължи да се повишава с повече от 1,5 оС, като на отделни места повишението ще достига 3 градуса.

Температурите в месеците март-октомври до 2050 г. ще бъдат най-вече положителни и с показатели за достатъчно топлина в по-голямата част от страната. Професорът по агрометеорология акцентира, че в най-южните райони на България ще има температури, подходящи за развитие на тропическо земеделие - земеделието, което се прави в Гърция (подходящи сортове маслини, подправки с по-специални топлинни изисквания и продължителност на вегетационния период и др.) 

Средните годишни валежи до 2050 г. ще бъдат най-много в Северозападна и Северна Централна България, а най-малко ще са в района на Генерал Тошево. Най-силно от липсата на валежи спрямо периода 1961-1990 г. ще страдат източните части на Централна България, посочи ученият.

Прогнозите на НИМХ сочат, че до 2050 г. ще намалява и броят на т.нар. ледени дни (дни с максимална дневна температура 0 оС). В настоящия момент ледените дни са между 25 и 35, докато в бъдещия период ще спаднат до около 5-10 и само на отделни места ще има повече от 10 ледени дни/годишно.

Заедно с това ще нараства броят на тропическите дни до над 60 годишно. Това са дните с минимална дневна температура по-висока от 20 градуса. В момента има около 1-5 до максимум 20 тропически дни/годишно.
 

Климатичните аномалии променят земеделското производство


Ефектите от климатичните аномалии през последните години вече се усещат и водят до много промени в земеделското производство, посочи проф. Валентин Казанджиев.
 

С повишаването на средните температури се удължава продължителността на вегетационния сезон, но едновременно с това се регистрират и баластни температури, които причиняват стрес при растенията и намаляване фертилността на растенията през периода на формиране на добивите.

Повишаването на температурите през януари и февруари предизвиква разкаляване при зимуващите култури и форсиране на развитието при рано цъфтящите овошки, което ги прави уязвими при появата на мраз.

Продължителните периоди без валежи, през студения период създават условия за лошо влагозапасяване на почвите, а през топлата част от годината са предпоставка за бързо изчерпване на продуктивната влага в почвата. Това има неблагоприятен ефект върху продуктивността на посевите.

Преовлажняването, вследствие на интензивни и поройни валежи има също негативен ефект.

Късните пролетни мразове причиняват сериозни щети, особено при по-рано засети царевични хибриди и овошките, най-вече при рано цъфтящите – череши, кайсии, праскови, бадеми, джанки и др. 


"След 2020 г. екстремните явления ще утроят своята честота в сравнение с предходния период", казва проф. Казанджиев. Ето защо той съветва фермерите да се информират добре за метеорологичните условия, които предстоят: "Те трябва да използват всички ресурси, които НИМХ дава. На второ място, трябва да приложат максимална степен на взаимодействие, като ние сме готови да работим с всички фермерски сдружения и организации".



На въпрос какво би отговорил на скептиците относно променящия се климат, проф. Валентин Казанджиев отговори: “Има една песен на John Lennon “Time Will Teach us All” (Времето ще ни научи). Аз не мога да добавя нищо повече!”.