Когато ти е най-трудно да получиш безвъзмездна помощ. Това е благословия, а доброто ражда добро. Подадената ръка не само се помни цял живот, но подканва и ти да подадеш, когато друг е в беда. Следва история за човещина и взаимопомощ сред родни животновъди.

Фермер: Хубави млечни животни отиват под ножа

През есента на 2023 г. овцевъдката с четири деца от село Войсил Мария Петракова беше една от редицата млекопроизводители, които не успяха да докажат реализирани количества мляко заради отказ от изкупуване и съответно не получиха обвързана подкрепа.
През 2020 г. животновъдът от Панагюрище Стоян Пъков губи храната и подслона на кравите си малко преди зимата, вследствие на пожар. Какво свързва тези двама фермери? – Тежкото положение.

„Бях отчаян. Всичко изгоря. Баща ми, който преди се грижеше за животните (лека му пръст), беше получил вече инсулт, орязаха ни субсидиите… Тогава добри хора и колеги ми помогнаха и ми върнаха надеждата. 

Васко Василев от ферма „Кеффа” ми даде десетки бали, Митко Цочев от Куртово ми помогна с рулонни бали. Звъняха ми от Добрич, бай Георги мисля, че беше, а човек от Кричим искаше да ми дава дървен материал да възстановявам постройката. 

Хора от Северна България също ми предлагаха помощ с бали, но нямах възможност да отида с превоз дотам. Овчари от Смолянско ми изпратиха по 200 лв. И други хора ми помагаха с пари… Така успях да спася животните през зимата. Благодарен съм много на всеки, помогнал ми тогава и изявил желание", разказва животновъдът.

Когато Стоян разбира от статия на Агри.БГ за трудното положение на Мария и семейството й от Войсил, веднага решава да помогне. Изпраща й около два тона ръж, който произвежда и е готов да й помогне с още един тон, макар че самият той още се възстановява от щетите и изплаща кредити. „Това момиче е войн, знам през какво минава, тя заслужава помощ и добри неща да я споходят”, казва Пъков.

Днес Мария брои останалите бали за животните, които друг човек й дал авансово. Прави всичко възможно, за да изхрани овцете си през зимата, а вече има 25 новородени агънца в стопанството. Работи на две места, съпругът й също.

„Тежко ще е тази зима. Чакам заплатата, за да взема някаква храна за овцете, другата ще отиде за сметки. Не мога да се откажа, ще се боря до последно. Благодарна съм на всеки, който се е поинтересувал как съм, проявил е разбиране или е помогнал с нещо”, разказва Мария.

Доброто е заразно, а благодарността дава надежда и сила. Човещината у животновъдите я има. Тя не е крещяща, не ходи по кабинети и приемни, а от фермер на фермер. Когато общността е жива, чувствителна и сплотена, тогава тя може да продължи да съществува въпреки външните фактори.