Семейната овцеферма „Петракови” в село Войсил е на път да фалира. Това сподели пред Агри.БГ собственичката й Мария Петракова. Как и защо е застрашено съществуването на едно стопанство, градено с много усилия и старание, което е и основен поминък за родителите и четирите им деца?

Животновъдите се стягат за протест в деня на изборите

Остават броени дни преди приключването на кампанията по заявяване на реализираните количества мляко и Мария осъзнава жестоката реалност – няма да има форсмажор за такива като нея, които не са успели са пласират продукцията си поради отказа на мандри да я изкупят, не са се снабдили и с фалшиви фактури или други незаконни методи, за да получат субсидия за овързано подпомагане.

„Животните ми под селекция са 106. На овца се изискват по 100 л мляко. Вместо 10,6 тона обаче аз мога да докажа само 4,3 тона, които мандрата е приела от мен. Това означава, че ще получа субсидия за 43 животни”, разказва фермерката.

Но за гладното животно тази математика не важи. Мария трябва да се погрижи за храната на всички животни във фермата и въпреки че чака с месеци плащанията от мандрата, тя продължава да намира начин. 

„Суша е, земята вече е черна, няма какво да пасат животните, не е валяло 4 месеца. От десет дена ги храня с царевица, люцерна, и сено. С последния превод на помощта по Украйна взех 4 тона царевица, бали със сено за 1000 лв. и люцерна, която тепърва ще изплащам. От другата седмица ще ходя да товаря морковена шума от беритбите в съседното село, за да мога да подсигуря храна за още някой друг ден. Децата също ще дойдат”, описва ситуацията си Петракова.

Само че тези нейни усилия ще покрият 80 дни от живота в стопанството, а после? Животните се хранят оборно до април месец включително. Притисната до стената Мария започва и втора работа, за да може да подсигури животните и децата. Денем е овчар, нощем – пазач. Мъжът й също работи двойно. Дори децата са ангажирани в допълнителни дейности, за се справи семейството. Но надеждите не са големи…

Мария Петракова: С това недоказване на продукцията аз съм фалирала! Винаги съм била силна, намирала съм начин, но вече започнах да се отчайвам! Имам чувството, че всичко това е умишлено.

„Поставени сме при такива условия, че нищо не можем повече да направим. Да, мога да вървя и да прося храна за животните, но рано или късно трябва да я платя, защото човекът, който ми я дава, също чака приходи, както и аз”, добавя животновъдката.

Може би de minimis-ът, който стопаните очакват от септември насам да дойде, бил закрепил положението или друга държавна помощ за фуражи, или някакъв вид кредитиране, което да е безлихвено… Истинският проблем обаче остава нерешен. Фермерите, чиято основна субсидия е обвързана със строго определен пазар, не могат да пласират продукцията си на него, защото освен, че им я взимат на цена под себестойност, ами и често отказват да им я вземат.

Не е работа на земеделските стопани да доказват на държавата защо и откъде се появяват такива пазарни смущения, има си институции, които трябва да се погрижат за това.

Животновъдите като Мария бяха на големия земеделски протест през септември, защото масово нямаха пазар за млякото си, а нормативните изисквания ги обвързват с точно този пазар. И на този факт не може да се гледа само като на частен бизнес проблем, не случайно секторът е дотиран.

Ако някой е търсил други ефекти и политически изгоди от протеста, то това не са реалните фермери, които имат истински, ежедневни проблеми. Само че накрая те го отнесоха. В демагогията за вноса от Украйна се изгубиха и политици, и браншови представители, докато фермерите, които не са политици, не са юристи, не са експерти, просто търсеха начин да продадат млякото си, да нахранят животните си и семействата си.