„Решението на задачата за стабилно животновъдство у нас няма да се осъществи с епизодични недоволства, независимо кои са правителствата и ресорните министри. Лично аз не подкрепям последния животновъден протест”, коментира пред Агри.БГ основателят на овцеферма „Кеффа” Васил Василев.

Преди 7-8 години, след дълъг и успешен стаж в корпоративната сфера, той се посвещава на животновъдството и земеделието. Започва с малки, но добре обмислени и информирани крачки. Залага на породата Лакон, а по-късно създава и собствена мандра. Днес брандът на млечните продукти на Василев е успешен, а той предава на щафетата на децата си. За концептуалните проблеми в родното селско стопанство и по-специално в млекодайното животновъдство говорим с Васил Василев.

Да започнем с актуалната тема. Казахте, че не подкрепяте последния животновъден протест. Защо?

 

Защото не може да няма регулации, не може да няма тавани в подпомагането, това е обществен ресурс, който трябва да се разпределя, преразпределя и усвоява правилно.

Винаги протестите започват с едни и същи желания и се стига само до пазарлъци. Всеки един министър, независимо от правителството, което е на власт, решава по един или друг начин  тази аритметика, разпределят се едни пари и няколко месеца се печели мълчание. Това не води до нищо добро в дългосрочен план, а секторът се нуждае от дългосрочна политика.

Какво тогава й куца на политиката в селското стопанство, че се стига до незадоволителни резултати в редица сектори и регулярно недоволство от страна на фермерите?

 

Над 2,5 млрд. лева години наред се изсипват в нашето селско стопанство. Докъде стигна животновъдството, зеленчукопроизводството, овощарството, лозарството..? Станахме водещ производител на зърно. Всичко друго е срив. Защо губят останалите направления?! – Защото ресурсът се разпределя неправилно. А общо сумата от държавно и европейско подпомагане никак не е малка. Разделете я на всички стопанства, включително пчелните, и вижте какво се получава.

Според Вас на какъв принцип трябва да е разпределението на финансовия ресурс?

 

В основата на развитието на всеки един сектор е именно малкия и средния бизнес, там, където се разчита на работната сила на семейството. Разпределението трябва да е такова, че да стимулира тези множество ферми, да генерира тяхното развитие и устойчивост.

В този смисъл министър Кирил Вътев е абсолютно прав – трябваше задължително тези средства (по de minimis) да се насочат към малките. Те пак нямаше да бъдат много, но за тях ще имат по-голям ефект. Това е геометрична прогресия. Като разпределиш един бюджет от 50 млн. лв на всички 2/3 ще отидат при големите. В Европа основната структура на стопанствата е тип семейна ферма.

Специално в животновъдството, конкретно за млечното направление, защо според вас проблемът с реализацията на продукцията стана толкова осезаем?

 

Мандрите купуват обезмаслено мляко на 20 стотинки, после на хомогенизаторите го правят със сухо мляко и палма, за да се произведе имитиращ продукт, което се крие даже в сертификата. Как този преработвател да купи на млекопроизводителя млякото на реална цена? Това не му изнася. Затова изкупните цени се натискат. Те не покриват себестойността на едно животно дори само за неговото изхранване.

От друга страна, фермерите не могат да си позволят да определят цена, а са притиснати да продават на мандра. Какво ще го правят иначе това мляко, как ще го реализират и докажат? Държавата мери с двоен аршин контрола на дейността при производството и преработката.

И тук идва необходимостта от регулаторите, а не да се излиза веднага с репликата „това е свободен пазар”. Пазарът си е пак свободен. Винаги давам пример с Атанас Буров (министър на търговията, промишлеността и труда в периода 1913, 1919 – 1920 г.), който измъква държавата след войни чрез регулатор. По негово време за няколко години скача 10 пъти поголовието в страната.

Какво може да направи държавата, за да не са фермерите в подчинена роля спрямо индустрията? Имате ли коментар по актуалния проблем на Вашите колеги с доказване на продукция по обвързаната подкрепа?

 

Методиката на доказването на продукцията е грешна според мен, а и несправедлива. Защо да не се сложи среден добив от зърно, който да се доказва до края на октомври да се види колко райони ще го покрият?! Доказването на продукцията трябва да е чрез фактури от продажбите ти, така най-ясно се вижда какво си произвел.

Условия, свързани само с предаването на мандра, трябва да отпаднат. Това, което се продава на регламентирани пазари, директните продажби, удостоверени с касов бон, следва да се признава като реализация.

Обратното само стимулира сивия сектор - търсене на фалшиви фактури и други измами, за да се докаже продукция. Тази година над 30-40% от колегите не успяха да докажат тези 100 литра мляко по обвързаната и отпадат. Ако държавата им позволи да декларират количествата извън тези, предадени на мандра, тя ще си вземе данъка от тези продажби, а фермерът ще може да си вземе обвързаната подкрепа.

Освен това, на светло ще излезе цялото количество мляко на едно стопанство и изведнъж ще се види, че производителността е по-висока, към което се стремим.