Мед без пчели, месо без животни, салам без месо, мляко без крави… Алтернативите вече се появяват на всяка крачка, от всеки стартъп, от всяка мисъл за грижа за околната среда. Дали обаче това не е крайност и в стремежа си за опазване на природата и намаляване на въглеродните отпечатъци от различните видове производства и „въдства“, няма да се навреди на човека? Дискусиите и отговорите могат да бъдат безкрайни. 

На фона на изчезващия брой пчели в световен мащаб и у нас, на синдрома на „празния кошер“, на все по-големите трудности при добиване на пчелен мед заради икономически и климатични условия, алтернативата за производство на мед без пчели звучи добре. Но може би само звучи, защото е важно да се знае какво съдържа и от какво е произведен този продукт. 

Пчеларите имат своята гледна точка и ако влезем в техните „обувки“, то ще видим картината в по-различна перспектива. „Медът без пчели може да е единствено и само някакъв сладък продукт без полезната активност на пчелния мед“, категоричен е Галин Георгиев, председател на Сдружение „Пчела Добрич 1946“ в Добрич. Полезните свойства и качества на меда са безкрайни, съдържа витамини, ензими, аминокиселини, антиоксиданти. „Всичко това липсва в изкуствения продукт, това просто е един вид сладко“, допълва пчеларят и посочва, че маскираните атаки срещу истинския пчелен мед отдавна са факт и в тях се говори как медът е опасен заради съдържанието на полени и евентуалните алергични реакции. 

„Много е важно да се знае от каква захар е направен „медът без пчели“. На изложението в Плевен тази година се срещнахме с колеги от Германия, които са пуснали ДНК анализ на имитиращи продукти, идващи от Китай. Резултатите са фрапиращи – в тях освен животинско, растително и човешко ДНК, има и ГМО ориз. Така че този шербет, който влиза в Европа от Китай, вероятно се прави с някакво ГМО. Наистина са необходими много анализи и проучване“, смята още Галин Георгиев.  

По думите не може изобщо да става сравнение между истинския пчелен мед и внесения от Китай или други континенти продукт, да не говорим за „меда без пчели“. „То тогава по-добре си разбъркай захар във вода, сложи си плодове и това е. Всичко останало е излишна химия, която си вкарваме в организма. Това е инвертиран захарен сироп в животинска инвертаза, това се изработва от животински субпродукти и други вещества без полезна или хранителна стойност за хората. Всичко е въпрос на реклама, представяне, маркетинг, как ще се представи пред хората и дали ще им се отвори пазарната ниша“, смята пчеларят. 

В световен мащаб добиването на изкуствен мед вече е възможно. Единият процес се нарича "соларен мед", който обаче няма същия вкус и текстура, но се предлага естествена алтернатива на изкуствените подсладители. Другият метод, който набира скорост, но все още е твърде скъп и енергоемък, е чрез използване на ензими или бактерии, които могат да превърнат захарите в меденоподобен продукт. 

Каквото и да си говорим, си остава неоспоримият факт, че нищо и никой не може да замени пчелите и ролята им в опрашването на растенията, при поддържането на биоразнообразието и здравето на околната среда. Както и никой и нищо не може да замени вкуса на истинския пчелен мед с дъх на цветя, гори и разцъфнали зелени поляни.