Скандалът с намеренията на ЕК да обяви етеричните масла и в частност розовото и лавандуловото масло за „опасни“ продукти и да ги сложи в графата „химически вещества“, допълнително натегна атмосферата в сектора на ароматните култури. 

Гласувайте: Очаквате ли трудности при кандидатстването по Кампания 2023 за директни плащания?

В Добруджа, която се превърна през последното десетилетие в „лилавата“ столица на страната, напрежението е осезателно. През последните две години тенденциите в етерично-маслените култури сериозно се промениха. Площите с лавандула в Добричка област отново стават полета с пшеница. От бум в създаването на лавандулови насаждения се стигна до масов отказ от отглеждането на етерично-маслени култури.

 Стопаните или масово изхвърлят лавандулата веднага след жътва, или се чудят какво да правят дестилираното масло в очакване на що-годе изгодна цена, която да не ги вкара „вътре“. Причината е ясна – ниските оферти, които дори не могат да покрият разходите по добиване и изваряване на лавандулата. И ако пред даден производител е стояла дилемата дали да загърби всичко – инвестиции в този бизнес, знания, опит и да изкорени насажденията, то вече везните са категорични.

С новите европейски регулации, които се задават на хоризонта, бизнесът с етерично-маслените култури става все по-несигурен и пълен с неизвестни.

Никой не иска вече да рискува в сектор, който на глобално ниво е застрашен от рестрикции. Потенциалната опасност за класифицирането на етеричните масла като химически вещества ще прогони и малкото, останали верни на бизнеса си с етерично-маслените култури. 

За цената да не говорим – тя отдавна е отблъснала земеделските стопани. От наистина рекордните 250-280 лв./кг лавандулово масло през 2018 г. офертите се сринаха до 40-50 лв./кг в момента. Логичното последствие е площите драстично да спаднат. В Добруджа лавандулата достигна до 100 000 дка през последните 10 години, но през лятото на 2022 г. вече стана ясно, че са останали едва 66 000 дка. Официалните данни показват, че в страната трайните лилави насаждения са намалели с 16 % пpeз миналата година. 

„Истината е една, колкото и жестока да е … всичко приключи“, споделят добруджански фермери в социалните мрежи. „Няма смисъл да работиш пет години на загуба, за да спечелиш една година“. Мнозина са категорични, че вече са преминали на зърнено-житни култури. 

Други търсят проблема в масовото залитане към сектора през последните 10 години и споделят пред Агри.бг: „Проблемът е, че навлязоха хора без опит… Производителите на лавандула точно това не съобразиха, мислеха си, че едва ли не, щом са направили инвестиция, трябва да вземат и пари, да, ама не“, и допълват: „Кой разбира, кой не разбира, сее лавандула“. 

Част от стопаните са категорични, че етерично-маслените култури са специфична ниша, която беше за млади хора с малко земя. Те смятат, че вината е в „едрите земеделци, които на големи площи засяха лавандула – с хиляди декари. Това уби сектора“. 

Очаква се до 6 месеца да стане ясно дали етеричните масла ще бъдат класифицирани в Европа като опасни химически вещества. Това ще породи нови брожения в сектора. Дали обаче няма да бъде късно?