Изкупуване на зърно от държавата, обявяване на форсмажорна ситуация за експортните фирми - докато се чака повече яснота от управляващите по тези теми, пшеницата по данни на производители достигна цени от 700 - 800 лв./тон, а инфлацията удари 12% на годишна база и ще расте още, прогнозират анализатори.

Какви са най-големите ви трудности като земеделски производители в момента?

В България правителството създава излишно напрежение с неяснотите около обявените попълвания на държавния резерв, а последните данни за инфлацията все още не включват последиците от войната. Това мнение изрази финансовият анализатор Преслав Райков в ефира на Bloomberg TV.

По думите му войната в Украйна вече води до фалити в зърнения бизнес и вследствие цените на храните ще продължат да се покачват в следващите две години. Въпреки, че редица контрагенти вече са обявили форсмажор, фалитите са неизбежни за производители, прекупвачи и търговци.

„Ситуацията на зърнените пазари и в Черноморския регион е много притеснителна - освен че са големи износители, Русия и Украйна снабдяват ключови пазари в Европа, Близкия Изток, Северна Африка и Азия. В Украйна се полагат усилия от всички да се изнесат наличните към момента количества, но има сериозни нарушения в инфраструктурата, а всички износни пристанища са блокирани. Тези пазари остават в тежък дефицит и започна огромно търсене в Черноморския регион (България, Румъния), за да компенсират", коментира експертът.

Шанс за българските търговци сега да успят да изнесат по-големи количества зърно, за да се внесат свежи пари, видя изпълнителният директор на Софийската стокова борса (ССБ) Васил Симов. И според Райков пазарът на пшеница, слънчоглед и царевица в България е презадоволен заради огромното производство, което кара производителите да се обръщат към експорт. "Много от международните купувачи, които търгуват с България и с които има сключени договори, започнаха да си търсят количествата... Създава се излишно напрежение, за което няма логика", смята той.”

По думите му решението за изкупуване на зърно за държавния резерв е напълно резонно, но трябва да се осъществи максимално бързо по максимално ясни правила. Управляващите заявиха, че са длъжни да подсигурят продоволствието, ако нещо се случи с реколта 2022, а зърнопроизводителите искат да освободят силозите преди новата кампания. По предварителни данни у нас се очакват около 8 млн. тона зърно

„Производителите в Украйна също са поели ангажимент да засеят максимална площ за предстоящата пролетна реколта от пшеница и царевица. В същото време в САЩ, Аржентина, Бразилия и Китай добивите ще пострадат по климатични причини - с около 25 - 30% под средните. Пазарът в следващите две години ще бъде много затегнат и цените ще продължават да се покачват", прогнозира Райков.

Като особено риск пред България той посочи зависимостта на строителния сектор от желязо от Украйна и посочи, че в момента текат предоговорки с гръцки и турски контрагенти за доставка на количества, за да не спират проекти.

Анализаторът коментира и петрола, като подчерта, че при добри новини около преговорите Русия-Украйна той ще продължи да се коригира до нива около 90 долара за Брент, което ще върне и водещата роля на ОПЕК на пазарите. В същото време ще стане известно дали ОПЕК ще успее да увеличи добивите, тъй като продължава да има съмнения дали страните имат достатъчно свободен капацитет.

"Цената на петрола под 100 долара може да се задържи, защото това беше нивото преди конфликта. Стигнахме до това ниво не поради напрежението между Русия и Украйна през последните месеци, а заради затегнатата политика на ОПЕК+, държането на пазара в малък, но постоянен дефицит, и възстановяващите се икономики след Ковид.

Не мисля, че има фундамент за петрол в нивата 90 - 100 долара, изключвайки геополитическата премия и големия ход на Русия, който обаче е доста тежък срещу самата нея - прекратяването на газовите и петролни продажби. Ако цената на петрола се коригира на 60 долара, руснаците ще трябва да го продават на отстъпка... Това ще бъде доста пагубно за тях”, обясни Преслав Райков.

От друга страна шистовите производители в САЩ за момента не се намесват на пазара, защото администрацията на Байдън предпочита да продължи с поетите ангажименти за ВЕИ и декарбонизация на икономиката, каза още анализаторът.