През 2010 г. в 9-етажния офис на японска компания за набиране на персонал отваря врати Pasona Urban Farm. За мнозина тя е бъдещето и ясен знак, че храна може да се отглежда на една ръка разстояние от работното място в града. Домати висят от лампите в заседателната зала, гъби се развиват в чекмеджета и т.н. По това време офисът повече прилича на музей на земеделието, отколкото на работно място, пише Би Би Си.

Градски, вертикални и автоматизирани - Forbes описа фермите на бъдещето

Историята на вертикалното земеделие датира от векове назад. Днес за мнозина то представлява подредени една върху друга тави или тръби, но идеята се развива съществено през годините.

Сега един от примерите за вертикално земеделие дава марката ягоди Oishii, базирана в Ню Джърси. През 2021 г. тя предлагаше в Ню Йорк опаковка от няколко на брой плодове срещу 50 долара. Този факт провокира съмнение у някои експерти, че вертикалните ферми може да заменят традиционното земеделие. Цената на продукцията определено не е ниска. Не всеки може да я плати.

Докато технологията изглежда обещаваща, разходите стават все по-високи. Това означава, че листни салати, по-малки зеленчуци и плодове като домати и ягоди – култури с висока стойност, които растат бързо – са около границата на това, което в момента се предлага в търговската мрежа от вертикални ферми. Но къде точно е границата на това, което всъщност можем да отглеждаме във вертикална ферма? И ако намерим начин да преодолеем проблемите с разходите и използването на енергия, как би изглеждал свят, в който цялата ни храна се отглежда в такива ферми? Можем ли някога да преминем към земеделие без почва?

Вертикалните ферми може значително да намалят използването както на вода, така и на торове, необходими за отглеждането на храна. Междувременно затворената, контролирана среда, която е характерна за тях, може да помогне да се спре навлизането на вредители. Това, на свой ред, може да намали нуждата от пестициди.

Технологията може също така да позволи културите да растат на места, където конвенционалното земеделие не е възможно. Астронавтите на Международната космическа станция, например, отглеждат собствена храна в безпочвени системи под LED светлини – в менюто са храни като зеле, маруля и др.

В по-общ план обаче малкото количество земя, необходимо за вертикални ферми, означава, че храната може да се отглежда близо до градовете, казва Наталия Фалаган, инженер от университета Кранфийлд в Обединеното кралство, което може да донесе огромни ползи.

По-късите вериги на доставки биха могли да подобрят както продоволствената сигурност, така и качеството на храната, тъй като колкото по-бързо храната достига до нас, толкова по-малко нейните хранителни вещества се влошават и толкова по-малко невидими токсини, като микотоксини, се развиват. Това също би довело до много по-малко хранителни мили в сравнение с много вносни алтернативи и би помогнало да се гарантира произходът на културите, казва тя, като същевременно ще намали тежестта върху природните ресурси като почва, вода и атмосфера.

Нещо повече, с напреднала наука за растенията, културите могат да бъдат проектирани така, че да бъдат по-здравословни и по-вкусни, добавя Фалаган.

Според инженерния специалист наличието на вертикални ферми насред градовете може да ни помогне да разберем по-добре как се произвежда нашата храна

Pasona Urban Farm е доказателство за това. Тя позволи на офис служителите да събират храната си, докато са на работа. Според компанията тази практика се оказва благотворно върху психическото и физическото здраве.

„Ако хората знаят колко отива за производството на храната ни, тогава може би ще се замислят дали да я изхвърлят“, казва Фалаган.

Повечето вертикални ферми в момента се концентрират върху култури с ниска биомаса – неща като билки, салати и малки плодове и зеленчуци, които тежат по-малко на порция – защото има по-голям добив за количеството топлина, светлина и вода, които трябва да бъдат доставени.

Има ли нужда от пчели?

Салатите и билките не се нуждаят от цъфтеж и торене, което им дава още едно предимство пред другите култури, когато става дума за вертикално земеделие. Когато е необходимо, за опрашване може да се плати. Вземете като пример производството на бадеми в САЩ. 85% от него  е базирано в централната долина на Калифорния и зависи от милиарди медоносни пчели, които се изпращат на десетки хиляди мили до и от Флорида, за да опрашват бадемовите цветове всяка година. Кошерите се докарват с камиони и пчелите се пускат във всяка горичка, преди да бъдат преместени в следващата ферма.

В Обединеното кралство ягодите, отглеждани в политунели, също се опрашват с търговски медоносни пчели.
Използването на пчели в затворена среда създава проблем – изкуствените светлини могат да затруднят навигацията на пчелите. За хората фермите на закрито често изглеждат осветени в неоново розово и лилаво. Това е така, защото растенията растат най-добре, когато са изложени предимно на синя и червена светлина с дължина на вълната, която за нас изглежда розова или лилава от разстояние.

Зрението на пчелите е много различно от нашето. Те не могат да видят червения цвят, но могат да виждат в ултравиолетовия (UV) спектър, което хората не могат.

На открито венчелистчетата на растенията отразяват UV, за да помогнат на пчелите да се ориентират към тях. Това поставя пчелите в определено неизгодно положение във вертикалните ферми, където в момента не се използва UV. Добавянето му може да направи фермите на закрито още по-скъпи, особено като се има предвид, че същата тази светлина е напълно безплатна за фермерите на открито.

Зърнени култури във вертикална ферма

Зърнените култури се опрашват от вятъра. Това може лесно да се възпроизведе чрез създаване на течение във вертикалната ферма. Въпреки че има някои примери за вертикални ферми, които експериментират с отглеждане на зърнени култури, това все още е рядкост. Причината - икономически не са ефективни. Изискват огромни количества енергия и инфраструктура.

Ботанически погледнато, ечемикът или пшеницата са напълно възможни за отглеждане във вертикална система поради тяхната къса коренова структура. И въпреки че е малко вероятно някога да отглеждаме всичките си зърна във вертикални ферми, все пак може да се окаже полезно в някои ситуации.

Овошки на закрито

Овощни дървета са тест за възможностите на вертикалното земеделие. Предизвикателство е тяхната коренова система.

Ботанически обаче няма причина овощните градини на закрито да не са възможни, смятат експерти.

Дървото вече е вид вертикална ферма, казва Марк Хорлър, председател на UK Urban AgriTech, който представлява общността на селското стопанство на закрито в страната.

Заедно с Керстин Шрайбер, географ от университета Макгил, Хорлър е съосновател на Soya Project, инициатива, създадена за насърчаване на предимствата на вертикалното земеделие. В момента той проучва потенциала за отглеждане на фиданки от върба на закрито във вертикални ферми, за да ускори растежа им, преди да бъдат засадени навън, и така да се надяваме да увеличи процента на оцеляване.

Днес знаем, че няма ботаническа причина цялата храна за човека да не може да се отглежда вертикално. За целта учените ще трябва да разрешат някои дългогодишни проблеми, преди това да стане реалност. Роля ще играят още уменията на експертите по градско планиране, доставчиците на енергия от възобновяеми източници и самите фермери.

Трябва да се подчертае още, че понастоящем някои нации са силно зависими от традиционното земеделие и може би е нереалистично основното снабдяване с храна да бъде осигурено от вертикално земеделие, което зависи от сигурен източник на електричество. Затова засега ще трябва да се задоволяваме със салати, дребни плодове и зеленчуци, докато в градовете ни растат овощни градини.



ВИЖТЕ ОЩЕ:

Смъртоносният недостатък на вертикалните ферми

Градското вертикално земеделие във възход край Берлин

Какво не може да се отглежда във вертикална ферма?