“Всяка нова геномна техника (НГТ), която се използва за модифициране на растения, е намеса в генома, която не би се случила точно по този начин в природата.

Ето защо за мен новите геномни техники абсолютно са генетична модификация, а предложението на ЕК да отпадне строгата регулация по отношение на цисгенезата и да я наречем “сходна с природата”, е шокиращо”. Това каза пред Агри.БГ д-р Калин Василев, генен инженер. Разговорът е в контекста на становището на ЕК да приеме ускорено пускане в производство на НГТ от тип цисмодификация. 

Междувременно в сряда Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (ENVI) в Европарламента прие предложението да има две различни категории и два набора от правила за получените чрез НГТ растения. Тези, които са считани за еквивалентни на конвенционалните (НГТ 1 растения, получени чрез целенасочена мутагенеза и цисгенеза), ще бъдат освободени от изискванията на законодателството за ГМО, докато за НГТ 2 растенията това законодателство адаптира рамката за ГМО. 
 

Още по темата: Биотехнологът Ивелин Желязков за новите геномни техники

По думите на д-р Василев, да се приложи генетична технология за лечение на болести при хората (например вродено заболяване) е едно, но процесът при растенията е съвсем различен. Докато в първия случай се прави специфично прилагане върху един единствен индивид, то при модифицираните растения се произвеждат милиарди микроскопични модифицирани обекти - полен. Докато при човека приложението на НГТ може да се проследи прецизно, при растенията, пуснати в природата, това е невъзможно заради полена, който се разпръсква навсякъде.  

“Неслучайно в биологията, когато става дума за природата, говорим за “пускане” на тази технология, защото ние нямаме контрол върху растението. Мащабът е огромен и генетичният материал от растението (поленът), който лети, на практика е невидим за нас”, обяснява експертът по генетика.

С нерегламентираното пускане на множество модифицирани растения в околната среда, много бързо ще отпадне границата между конвенционалното производство и това, което за две години е създадено в лабораторията и се пусне навън. Модифицираното растение е абсолютно фертилно и може да се опложда полово с другите растения. Генът, който е модифициран, започва да се примесва с гените на природния фонд.

Д-р Калин Василев пояснява: “Конвенционалното хибридизиране е като естествената еволюция, но малко по-ускорена. Комбинациите, които се получават при процеса, биха се случили и в природата - взема се растение, смесва се полена, ражда се ново поколение, след което се прави селекцията. Но процесът на смесване е чисто природен”.

Новите геномни техники не са имитация на половото оплождане при растенията, не имитират смесването на полена:

“При НГТ влизаш в генома, правиш модификация, примерно слагаш 2 или 3 копия на даден ген и не можеш да си сигурен 100%, че тази модификация се е случила така както при смесване на полена. Когато се прави модификация на гени, трябва дълъг период на изпитване и е много трудно да се разшифрова дали не е модифицирано и нещо допълнително”, подчертава генният инженер.

Д-р Калин Василев: “Новите геномни техники в биологията не са 100% сигурни. Много по-прецизни са от старите ГМО, но винаги има риск от т.нар. "разсейки”.

Експертът по генетика дава един напълно хипотетичен пример: “Хипотетично работиш върху растение - домат и искаш да направиш корекция в него. Чрез НГТ модифицираш миниатюрна част от него, постигаш 99% точност, но “бутваш” нещо минимално. Вследствие на тази странична корекция, доматът експресира допълнителен прашец, власинки или нещо друго, което е по него, и предизвиква алергии, например. Тези грешки, предизвикани при модификацията са  толкова миниатюрни, че няма как да ги откриеш без много стриктен контрол. А ефектът им може да е значителен. Ето защо този ефект трябва да се знае предварително, а не да се научава post factum”. 

Новите геномни техники сами по себе си са позитивни и дават различни механизми за лечение. Няма нищо лошо в приложението им, но според д-р Василев има два противоположни принципа, между които трябва да се избере преди вземането на решения за облекчен достъп до пазара. Единият принцип е на превантивността (върху разработчика пада отговорността да докаже, че няма негативен ефект от модификацията на гени) и вторият противоположен принцип: ускореното пускане на модифицираните чрез НГТ растения в природата и post factum (след години) сблъсък с негативните ефекти.

“Новите геномни техники трябва да се разработват и изучават, но защо не останат под регулацията, която се прилага в момента - стриктна, изискваща детайлни документи и реални доказателства, че има полза, че растението не е "повредено" и т.н. Премахването на контрола е опасно!”, категоричен е д-р Василев.

“Реално класически геномни технологии има над 20 години, но редица становища доказват, че колосалните и звездни обещания, които бяха давани тогава, не се сбъднаха точно така. ГМО също има проблеми, а ГМО растенията не са толкова перфектни. Но всичко това излиза post factum”, казва в заключение д-р Василев.