Растенията, получени с нови геномни техники (НГТ) и продуктите от тях по своята същност са генно модифицирани организми (ГМО) и трябва да продължат да бъдат обект на строго регулиране. Това се посочва в становище на Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) от м. септември 2023 г. Документът е представен на дискусионен форум в Министерството на земеделието и храните относно предложения от Европейската комисия Регламент за либерализиране на пазара за растения, храни и фуражи, получени чрез НГТ.

Вижте целия текст на становището: Становище на Центъра за оценка на риска по хранителната верига относно НГТ

"Либерализирането на пазара на НГТ се явява преждевременно и нарушава принципа на предпазливостта като създава непредвидими, неконтролируеми и неуправляеми рискове за здравето на потребителите, биоразнообразието и околната среда.

Информацията за НГТ растенията все още е оскъдна и рисковете от проява на допълнителни характеристики „извън целта“ (производство на нецелеви протеини с неизяснен ефект върху другите организми) не са пренебрежими, като би следвало ЕС да противостои на отглеждането и пускането на пазара на подобни НГТ растения дори за експериментални цели", се казва в документа. 

Според центъра липсва неотложна необходимост и аргументацията е недостатъчна за такова бързо съзнателно освобождаване и пускане на пазара на НГТ растения и техните храни и фуражи. 

В становището се посочва, че е препоръчително да се даде обстоен отговор на множество въпроси, преди да се узакони употребата на тези технологии в растениевъдството, като най-същественият е:

Наистина ли е толкова неотложна и има ли изобщо реална необходимост да се прибягва до НГТ и да се „бърка“ в толкова фина система като генома, „играейки си на Бог“, вместо да се постигнат близки или същите характеристики с конвенционални техники за развъждане?

Не е отговорно да се бърза с освобождаване на тези растителни култури в околната среда с лека ръка, тъй като разликата в резултатите и ефектите, постигнати в лабораторни условия или на тестови полета не са еквивалентни на тези, постигнати в природата с конвенционално развъждане или плод на естествената еволюция. Генно редактираните растения, от друга страна, могат да насърчат неочаквани или нежелани еволюционни ефекти в такива сложни екосистеми, които от своя страна могат да прекъснат фино настроените взаимодействия между видовете и динамиката на коеволюцията. 

Необходимо е да продължи забраната за използването на ГМО и НГТ в биологичното производство както е било и до сега в ЕС, посочват още в становището си експертите. Не може да се говори за био земеделие при положение, че има такива промени в генома на растителните култури, постигнати в лабораторни условия и посредством синтетични ензимни комплекси и различни геномни техники.

В България има уникални сортове култури, които толкова десетилетия са оцелели и са запазени посредством конвенционално развъждане, а ако бъдат въведени новите НГТ растения, то тези сортове има риск да изчезнат напълно. 

Потенциалното освобождаване на генетично модифицирани/редактирани организми за борба или смекчаване на ефектите от изменението на климата не бива да са водещи и да им се възлагат фалшиви надежди: никоя технология не е толкова “магическа”, че да може да предотврати изчезването на хиляди видове и няма да осигури “чудотворни” растения, които да защитят ежедневния живот в биосфера, която е извън равновесие.

Освен че НГТ технологиите не са „панацея“ в решението на проблемите, свързани с изменението на климата и стабилността на агрохранителната верига, то как бихме могли да гарантираме безопасността на НГТ растенията, да не говорим за влагането им в храни и фуражи, след като в не малко случаи има данни за проблем с разграничението на НГТ растенията и конвенционално развъжданите растителни култури и страничните ефекти, които също са докладвани в немалко странични проучвания? Страничните ефекти са нежелани мутации, които се въвеждат на места в геномите, различни от предвидените.

ЦОРХВ: “Големите корпорации и компании за сортовите семена лобират да вкарат тези нови генетично редактирани организми на пазара, с цел борба с климатичните промени и обезпечаване на продоволствената сигурност, но дали тези технологии имат предполагаеми ползи за устойчивостта и биха спомогнали за намаляване на употребата на пестициди, а вземайки предвид и факта, че тези компании притежават и патенти върху тези НГТ семена, истинската мотивация остава съмнителна. Такъв монопол би застрашил сериозно автономията на фермерите и селскостопанското биоразнообразие като цяло.

Старите геномни техники и продуктите от тях подлежат на одобрение от ЕС, което гарантира оценка на риска за човешкото здраве и околната среда, прозрачност за производителите и фермерите и ясно етикетиране за потребителите. Включването на нови геномни техники би попречило на фермерите, производителите на храни, търговците на дребно и гражданите да изберат продукти без ГМО и правото на информиран избор на потребителя.

Силно обезпокоителен факт е, че няма много научни данни за влиянието върху здравето на човека и животните при дълготрайна консумация на храни, съдържащи НГТ растителни култури. За да се разкрие истинският ефект от консумацията на тези продукти/фуражи са необходими дългогодишни проучвания. Не може да се разчита единствено на данни, подадени от Заявителя. 

Не е доказано със сигурност, че разработването на устойчиви на вредители НГТ растения могат да послужат за намаляване на употребата и риска от пестициди. До момента одобрението и употребата на ПРЗ в рамките на ЕС са регламентирани в строга законова рамка, изпитани са във времето и са „по-малкото зло“ от приложението и пускането на пазара на НГТ растения, за които информацията е толкова оскъдна.

В проекто-регламента са предвидени два различни механизма за пускане на пазара на НГТ растения: растения, сравними с естествено срещащи се или получени чрез класическа селекция – НГТ категория 1 и растения, с по-сложни модификации – НГТ категория 2. Двете категории ще бъдат предмет на различни изисквания, за да достигнат до пазара, като се вземат предвид техните различни характеристики и рискови профили. За пускането на пазара на растенията от първа категория се подава само уведомление до компетентните органи.

Според Центъра за оценка на риска по хранителната верига НГТ растенията трябва останат в обхвата на ГМО законодателството:

Вариант Базово ниво: растенията, получени чрез целенасочена мутагенеза и цисгенеза продължават да бъдат предмет на настоящите изисквания на законодателството за ГМО (оценка на риска, разрешаване, проследимост и етикетиране) без промяна, а при липса на аналитични техники за осъществяване на контрол, не получават разрешително за освобождаване.  

Вариант 1: растения, получени чрез НГТ техники изискват както днес разрешение. Оценката ще бъде адаптирана, за да се погрижи за техните различни рискови профили и да се справи с предизвикателствата при откриване. Проследяемостта и етикетирането ще се поддържат както в базовата линия.  

Всяко по-нататъшно действие на политиката следва да продължи да взима предвид опасенията и всички възможни рискове, свързани с новите геномни техники и тяхното приложение и оценката да остане базирана на безопасността.