Предложението на Европейската комисия за либерализиране на законодателството*, свързано с генетични модификции на растенията в ЕС разбуни духовете, неслучайно. "За" и "против" новите геномни техники (НГТ); ГМО ли са те или не; повече ползи или повече вреди ще донесат на земеделието, околната среда и хората; трябва ли да се допускат на пазара без оценка на риска и да се етикетират по същия начин като конвенционалните растения? Все важни въпроси, на които трябва да се търси обективен отговор. Какво казва науката по темата?

Агри.БГ разговаря с Ивелин Желязков, биотехнолог и специалист по биохимия и физиология на растенията, създател на Научно-изследователски и технологичен център по земеделие ПЛАНТИС.

Г-н Желязков, нека да изясним каква е разликата между НГТ (целенасочена мутагенеза и цисгенеза), за които се предлага облекчен режим на регулация от една страна и трансгенезата, за която няма да има облекчителен режим?

В поясненията към проекта за регламент на ЕК се казва: "Цисгенезата е въвеждане на генетичен материал в организъм реципиент от донор, който е полово съвместим с реципиента (напр. промените се правят между естествено съвместими растения). Предложението не включва растения, получени от НГТ, с които се въвежда генетичен материал от некръстосани видове (трансгенеза). Тези техники остават предмет на съществуващото законодателство в областта на ГМО."

Още по темата: Нови геномни техники: Още мнения в диалога

С други думи и опростено казано, предложението включва трансфер на гени или генетичен материал само в рамките на един и същ вид растение, между сортове в този вид и гени, които вече съществуват в генетичната картотека на селекционерите. Генетичният трансфер на гени от далекородствени организми - трансгенеза, остават в регулациите свързани с ГМО.

Къде са обаче опасностите? Геномът е съвършена саморегулираща се и самоконтролираща се информационна система, целяща да осъществи не само генетичната програма за развитието на организма в рамките на един жизнен цикъл, но и да предаде тази информация в автентичен и устойчив вид и в следващия жизнен цикъл - чрез семената. За тази цел той трябва да има поне два дяла с относително идентична генна структура. Първият, който осъществява текущия жизнен цикъл от семето до зърното, и следващият - консервативен (геномна памет или матрица), който съдържа автентичната информация и отговаря за контрола при записа ѝ в следващото поколение и следващия жизнен цикъл.

Трансферът на целеви гени само в първия дял, каквото се случва при транс и цисгенезата, може да доведе до експресия и изява на целевия ген, но не води до създаване на негово копие в геномната памет - втория дял, защото науката все още не се е научила да го прави, колкото и да се смята за много напреднала.

Можем ли да онагледим това с пример, за да си го обясним по-добре? 

Един нагледен пример е записът на информация само в RAM-паметта на компютъра, без тя да е записана в твърдия диск - постоянната памет. След изключване на компютъра, тя се губи. На същия принцип и при цисгенезата целевият ген ще бъде изрязан в следващото поколение и няма да имаме нов сорт, а ГМО само с едно поколение.

НГТ целят създаване на сортове, а това може да се получи, засега, само чрез целенасочена мутагенеза, която работи с цялостния геном, а не с отделни дялове. Така е получена съвременната пшеница - предизвикване на полиплоидия чрез радиационна мутагенеза. НГТ трябва да създават генетически устойчиви организми проявяващи целевия признак много поколения поред, за да имаме истински сорт. От тези сортове може да се получават хибриди с нови характеристики.

Предвид същността на цисгенезата, може ли този вид генна техника да се отрази негативно върху околната среда?

Генните емисии в околната среда са опасност и при цисгенезата, а не само при ГМО. Въпросът остава и при вегетативно размножаващите се растения и трябва да бъде проучен предварително. Такива емисии съществуват нормално в природата, но те са незначителни като количество и не може да представляват опасност.

Много е рано и опасно НГТ да се приравняват към естествените селекционни практики, да се пускат в околната среда и в хранителната верига поради хроничния дефицит на информация за тяхното въздействие. Няма как цисгенезата да бъде извън регулация. Тя има да извърви още дълъг път на изследвания. Това може да важи само за мутагенезата.


Целите на НГТ растенията, описани от ЕК са: “точно и ефикасно разработване на подобрени растителни сортове, които могат да бъдат устойчиви на изменението на климата и на вредители, нуждаят се от по-малко торове и пестициди или гарантират по-високи добиви”. Каква е гаранцията, че това ще е така?

Гаранцията е никаква, а реалността ще е като при старите геномни техники - много обещания и надежди, а резултатът – посредствен, дори в някои насоки обратен. Очаквам частични резултати и то само в случаи на незначителни намеси за леко изменение на някой признак. За да се впише този признак в генома на растението, той трябва да му дава някакво предимство, което да се предава устойчиво в следващото поколение. Този признак не трябва да обременява енергетически растението, защото то ще бъде принудено да се лиши от други качества, за да поддържа целевия признак. Ако това е свързано със загуба или влошаване на устойчивост към дадено заболяване, към даден абиотичен фактор, тогава какво правим? Експресията на генетичния потенциал е пряко свързана с енергетиката на растението, а тя зависи от множество фактори.

Не познавам сорт, от който и да е вид растение, с пълна устойчивост към биотични и абиотични фактори. Пълната устойчивост към един фактор се заплаща с неустойчивост към друг фактор.

Може ли да има негативни последици и какви от намесата в генома на растенията (освен за околната среда, за самите растения, за здравето на животните и хората)?

Самоувереността на науката и компаниите може да имат много негативни последици. Имаме опита от старите форми на ГМО. Тази самоувереност и липсата на достатъчно познание за работата на цялостния геном може да бъдат опасни както за околната среда, така и за човека. Тези опасности първоначално са невидими, но постепенно можем да осъзнаем, че плевелите са придобили нови, неприятни способности, че животните боледуват твърде много, че някои заболявания сред хората са се задълбочили. Причините за това може да ги открием, но те ще са post factum. По-добре е да открием опасността навреме, преди да е постъпила в хранителната верига и да е нанесла вредата. И без това в нея има изобилие от Е-та с отровно действие, допуснати с лека ръка в интерес на производителите на храни, а не на консуматорите.

Има ли риск да изчезнат сортове култури от конвенционалното производство при пускане на пазара на НГТ растения?

Има опасност от генетично замърсяване на конвенционални сортове, което е факт в миналото. Появиха се данни, че освен чрез полена, целевите гени могат да се разпространяват и чрез почвената ентомофауна и нематодите. В случая най-опасни са целеви гени за устойчивост към хербициди, които може да се прехвърлят между близкородствени видове. Например, между рапица, устойчива към имазамокс и полския синап може да се осъществи трансфер на гени кодиращи механизми за разграждане на имазамокса.

Неслучайно напоследък се появяват съобщения за плевели, устойчиви дори на глифозат, при който механизма на устойчивост е подобен. Това са тревожни съобщения и биха изправили земеделието пред тежки проблеми. Такива хербицидни устойчивости в културните растения може да се постигат чрез цисгенеза, защото те са налични в генетичните картотеки на селекционерите, както се изисква в проекта за регламент.

Опасността при този тип манипулации вече я споменах. Проблемът е в хроничната липса на сигурни данни за въздействието върху околна среда.

Постигнали ли са най-доброто от себе си конвенционалните техники на кръстосване и селекция в растениевъдството, за да се налагат НГТ?

Много сме далеч все още от пълното използване на потенциала на съвременните сортове. Селекцията е много по-напред като сортов потенциал от производствените резултати. Пшеницата има генетичен потенциал от над 1600 кг./дка, слънчоглед и рапица 700-800 кг./дка, царевица 3000 кг. В практиката добив от 50% от потенциала се счита за отлично постижение. Това означава, че в производството има буфери, които не се използват пълноценно или твърде много са субективните грешки. При оптимизация на производствените практики може да се стигне до 70% от генетичния потенциал. Все пак не можем да влияем върху климатичната динамика.

Науката е длъжник към практиката по отношение на почвената микробиология, симбиозата между микробиома и растенията, почвения хранителен баланс, растителния имунитет, цялостните регенеративни технологии. Това са възможности за покриване на по-висок процент от генетичния потенциал на съвременните сортове и хибриди.

Нека да обобщим: растенията, създадени с НГТ по своята същност ГМО ли са и следва ли да подлежат на оценка на риска, проследимост и етикиране?

За мен цисгенезата също създава ГМО и в някои направления е носител на същите опасности. Вече обясних защо мисля така. Защото създава генетически неустойчиви организми - генетични ефемери, за разлика от мутагенезата, където се работи с цялостния геном.

Липсва достатъчно информация за въздействие върху околната среда, а за човешкото здраве също. Няма как при липсата на такава информация да говорим за етикетиране и изобщо за пускане в хранителната верига. Трябва да има проследяемост в изследванията и работата в тази област, но не и пускане на пазара. Не трябва да се повтаря случаят с ДДТ!

В официално становище на ЦОРХВ по предложените промени в Регамента се посочва: „има ли изобщо реална необходимост да се прибягва до НГТ и да се „бърка“ в толкова фина система като генома, „играейки си на Бог“, вместо да се постигнат близки или същите характеристики с конвенционални техники за развъждане?“. Вие, като учен, съгласен ли сте с това?

Напълно съм съгласен с това становище. Съвсем компетентно и професионално е написано. Бързането е съмнително и поражда съмнения за натиск от компаниите, произвеждащи ГМО. Мирише на нездрав лобизъм. Отново, както при старите ГМО техники, няма ясни оценки за въздействие върху околната среда и човешкото здраве. Това не може да се изяснява в движение след регистрация и пускане в хранителната верига. Трябва преди това да има достатъчно надеждни проучвания, неповлияни от заинтересовани фактори.

Старите ГМО не решиха проблемите, за които се твърдеше, че са решение. Няма как да направиш подобрения в работата на една сложна машина, ако нямаш необходимите познания, принципа на действие и подробната ѝ схема. За генома знаем твърде малко, за да постигнем адекватна намеса без отрицателни последици.

По въпроса трябва да се подходи внимателно, с точно предвиждане на резултата, за което трябва да се инвестира в изследвания. ЕК трябва да подкрепи изследванията в това направление и най-вече изследвания върху естествените възможности на растенията в борбата им с биотични и абиотични фактори,  ако наистина иска да има продоволствена сигурност и най-вече здравословна и чиста храна, а не да угоди на компаниите.

Това важи и за нашата държава. Възраждането на българската земеделска наука трябва да бъде важен приоритет. Земеделието е един от най-наукоемките отрасли и неговото бъдеще е пряко свързано с това на науката.

 

* Европейската комисия предлага промени в Регламент (ЕС) 2017/625, с които се въвеждат 2 категории растения, получени с новите и стари геномни техники. Предлага се растенията, произведени чрез НГТ или генетични модификации, познати като целенасочена мутагенеза и цисгенеза, да се освободят от изискванията на законодателството за ГМО ( да се допускат на пазара без оценка на риска и да се етикетират по същия начин като конвенционалните растения)