“Близката ферма” е ферма за органично производство на зеленчуци, в която се практикува възстановително земеделие. Малкото семейно стопанство в софийското село Негован е създадено от Ивелин Тончев и съпругата му Сиана и е първата в България регенеративна органична ферма с оранжерийно производство. Съществува вече 4 години върху 7,5 дка, от които 2 дка са покрита площ с оранжерии. Фермата е разположена в средата на конвенционални площи за зърнопроизводство.

На конференция, проведена от Асоциацията на българските нотилъри (АБНТ), Ивелин Тончев, който е агроном с над 20-годишен опит, разказа за регенеративните практики, които прилага в оранжерийното производство на зеленчуци. 

Началото - преуплътнена почва в дълбочина

“Изкарах фермата от конвенционално зърнопроизводство и това, с което се сблъсках в началото, беше една невероятно пребита земя, тотална загуба на почвена структура, невероятно уплътняване в дълбочина, не 1 и 2 слоя. Почти ликвидирано беше съдържанието на органично вещество”, разказва Тончев. 

Първоначално Ивелин Тончев започва да прави оранжерийно зеленчукопроизводство с големи количества компост, който си набавя от Софийския завод за преработка на отпадъци. В една оранжерия от 250 кв.м. вкарва по 5 тона компост (близо 20 т./дка). Освен компоста, в почвата се вкарват и допълнителни добавки - зеолит, гипс, различни видове каменни брашна и много други с цел да се “събуди почвата и да започне да работи”. Година по-късно почвата на повърхността започва да се подобрява, но в дълбочина продължава да има “тежко наследство” от конвенционалните обработки, с което собствениците на стопанството се борят и до днес. 

Във фермата не се използва тежка механизация. В борбата с преуплътняването на почвата се използва стар френски инструмент - грелинет (вид широка вила). Грелинетът е с ширината на лехите, което позволява да се работи само в тях, като се продълбочава на 40 см дълбочина. В оранжериите се работи с постоянни лехи с ширина 75 см. 
 


Покривните култури заместват компоста 

Компостът се оказва работещо решение, но за кратко, разказва Ивелин: “Този балон се спука много бързо и в рамките на 1 година заводът за компост спря да продава такива големи количества. Аз се видях в чудо, защото трябваше да продължавам да възстановявам почвата, а нямах основния си инструмент. Затова се обърнах към практиките с покривни култури. Това се оказа много благодатна практика, защото в оранжерията покривните култури се развиват с бясна скорост и натрупват огромна биомаса”.

През лятото оранжериите “почиват” от основни култури и в периода май - юли в почти всички се отглеждат покривни култури. Изборът им е в зависимост от времевия период, с който се разполага и зеленчуците, които ще се отглеждат след това. През зимата фермерът също намира “прозорец”, в който да засее различни покривни култури.


Покривните култури се терминират с мощен мотоблок с мулчер, след което те се превръщат в дебел слой мулч. Освен биомасата от микса покривни култури, в дълбочина работят и корените им. “Хубавото е, че в оранжерията мога да работя на лехи и не е необходимо да прекарвам цялата оранжерия през покривни култури едновременно”, подчертава Ивелин. За около седмица след терминирането биомасата завяхва. В случай, че са се намножили неприятели като въшки, например, оранжерията се затваря плътно и при температура 60-70 градуса, те умират. Тогава биомасата се инкорпорира в почвата, за да заработят още по-добре микроорганизмите. Тази операция се извършва отново с мото блока, но агрегатиран с активна брана, която е нискооборотна и много прецизно се регулира дълбочината на обработката.

Иво Тончев: “Нямам фреза и плугове. Никога не ора и не фрезовам почвата!”

Тъй като мащабът на оранжерията го позволява, понякога фермерът покрива лехите със силажно фолио. “В рамките на 2 до 3 седмици всичко ще бъде изядено от микроорганизмите и от червеите. Когато са под фолиото на топло и влажно, те работят 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Това е нещо, което на големите полета няма как да се направи, най-малкото, защото не е икономически оправдано”, коментира Тончев. Така на практика покривните култури и получената от тях биомаса заместват компоста, използван преди това във фермата. 

Впоследствие лехите отново се продълбочават с грелинета. В зависимост каква култура ще се отглежда, варира степента на повърхностната обработка. Когато се сеят много фини семена (като моркови, рукола и др.), които изискват почти перфектна обработка на почвата, Иво използва друг инструмент, захранван на батерии, с който може на много плитко (2-3 см) да се инкорпорират всякакви добавки в почвата. 

Газова пърлачка срещу плевелите

“На първо място в борбата с плевелите е времето. Подготвям почвата, поливам добре, след което чакам. Използвам пърлачка с газова бутилка, която работи на ширината на лехите. Преди сеитба минавам с пърлачката, независимо дали ще сея директни култури или разсади и си решавам проблема с плевелите. Не ги горя, само “чуквам” меристемата на вегетационния връх и само за няколко часа те изчезват от лицето на Земята. Много прецизно трябва да се прецени момента, в който се прави това - когато растенията са съвсем малки”, подчертава Иво Тончев.

 


Кокошки в оранжериите

Важна роля за възстановителните практики в “Близката ферма” имат кокошките. Те изчистват остатъците от предходната култура, наторяват и обогатяват почвата в оранжериите. “Имаме мобилен малък курник, който вкарвам в оранжерията след като са обрани салатите. Буквално след седмица - до 10 дни, не е останало и стръкче. Абсолютно всичко е изпасено, ако някъде е имало плевели, и те са изядени. Навсякъде е наторено много добре. Всеки ден местя мобилния курник по лехите, за да се разпределя добре птичата тор,” разказва Иво. Едновременно с тази практика, която се прави през зимата, кокошките са и на топло, имат зелена паша и продължават да снасят яйца.

Намножаване на полезни гъби, насекоми и жаби

В резултат на цялата органика, почвата е богата на най-различни видове гъби, включително и ядливи. Тъй като в оранжериите не се използват никакви пестициди, има голямо разнообразие на животни като жаби, гущери, паяци. За справяне с вредителите като листни въшки, се използват биоагенти (хищни паразитни оси). “В началото имаше много голи охлюви, но с намножаването на бръмбари, рязко намаля популацията им. Природата успява да заработи, стига ние да не се намесваме брутално в нея!”, категоричен е Иво Тончев.


Бизнес моделът, създаден от собствениците на “Близката ферма” е директна продажба на произведените зеленчуци чрез абонаменти. Заедно с прилагането на регенеративно земеделие, във фермата се организират и детски летни лагери, семейни посещения и много други активности, свързани със земята, чистата храната и труда.