Редовно чуваме истории за българи, заминали да работят в чужбина. Затова е цяло събитие, когато попаднем на обратното – чужденци, които са избрали да живеят в България, и то на село, и то отдали се на земеделие.

Още по темата: Млад фермер за пчеларството: Захванеш ли се веднъж, няма връщане назад

Затова бе цяло удоволствие, когато на тазгодишното изложение Агра в Пловдив си поговорихме с Андреас Кунц от Германия, който заедно със съпругата си Лаура Рос от Холандия и дъщеричката им Максин живеят вече десетилетие в село Розовец в Сърнена Средна гора.

Андреас определя себе си като селски човек. Отраснал е в Бавария, но записал да учи Славянска филология в Залцбургския университет. В свободното си време работи като журналист на свободна практика за немското национално радио, но основно се труди в семейната ферма.

„Жена ми е специалистката при нас. Тя се занимава с билки почти от 25 години. Завършила е бакалавър по култивация на лечебни растения и магистър по етноботаника. Целта ни беше да направим ферма за лечебни растения, затова купихме къща и земеделска земя. От три години вече активно произвеждаме билкови продукти, като чайове, подправки, сиропи, тинктури”, обяснява Андреас.

Стараят се да се справят сами. Лаура работи изцяло във ферма Хамза Хърбс и пише научни статии за една американска школа по физиотерапия, а съпругът й заработва допълнително като гид на туристически групи от Германия, където също си намира нови клиенти.

„До пандемията посрещахме доброволци от чужбина. С времето разбрахме обаче, че повечето от тях не притежават нужните трудови навици. Все пак работата в една ферма е отговорна и тежка, има насекоми, тръни, жега – не на всеки му понася. Много хора имат романтична представа за живота на село и работата във ферма”, смята Андреас.

Първоначално семейството мисли, че техните пазари са в чужбина, но се оказва, че доста добре продават в България. Участват редовно на фермерски пазар „Кореняк” в Стара Загора в събота през седмица. Много клиенти вече поръчват и онлайн през техния сайт. Около четвърт от продукцията реализират на познати в Германия и Холандия.

„С пазара нямаме проблем, имаме добре развита гама от продукти и достатъчно суровина. Имаме ниви, отглеждаме билки, събираме ги и ги сушим. Но тъй като все още преработваме на ишлеме, най-голямата ни задача в момента е да си построим малък цех. Имаме парцел за него, но инвестицията би била доста голяма за нас”, обяснява Андреас.

Според него потребителите не са достатъчно добре информирани относно това, как се произвежда фермерска продукция, каква е разликата между малките и големите производители, между био и конвенционално производство. 

„Всеки иска да подкрепи малките производители, но купува от големите вериги. Това е като романтичната представа, която имат за селския живот. Като им кажеш: „Аз съм малък производител и продукцията ми струва толкова”, много хора не могат или не искат да си го позволят”, споделя своите наблюдения германецът.

Друго важно за тях начинание е участието в проект за популяризиране на биологичното производство и създаването на заетост в община Брезово, както и за утвърждаване на марката „Био Брезово” на пазара.

„И двамата сме чужденци. Когато дойдохме в България, нямахме много контакти. Благодарение на този проект намерихме съмишленици. Те помагат и се концентрират точно в тези неща, от които ние не разбираме. Организират обучения, които са много полезни за нас. Брезово е много красив и чист район, който има голям потенциал. Невероятно е, че има други хора, които желаят същото като нас”, радва се Андреас.