Полски цветя изместват инсектицидите в стопанството на Борислав Петков

Винаги съм се стремял да запазя това, което имам като почвено плодородие и чрез безоранната технология (No-till) най-много се доближавам до тази цел.

Слънчогледът е рекордьор по поскъпване

Това каза земеделецът ноутилър Борислав Петков, който отглежда 14 000 дка земя в община Елхово. Вече седма година той прилага безоранна технология изцяло в стопанството си. 99% от земята е 9-та и 10-та категория, песъчливи почви, като основната площ (около 9 000 дка) е в село Лесово. 

Преди 8 години, с “неимоверни усилия” Борислав Петков постига 210 кг/дка пшеница при огромни разходи за амортизация на машините - около 18-22 лв./дка само за резервни части. Всичките терени в стопанството са изключително каменисти. В годините на обработка на почвите постоянно се налага да се чистят камъни. “След влизане с продълбочители, камъните отново излизаха и всичко това се повтаряше. Разходите бяха много високи”, разказва Петков. 

Изправен пред дилема - дали да приключи със земеделието или да търси друг вариант, все пак решава, че трябва да опита. Проучва опита на други държави, където се прилага безоранно земеделие и взема решение, че ще направи опит с No-till в своето стопанство. 
 

Борислав Петков избира рисковия модел за внедряване на безоранната технология в стопанството си - като още през първата година засява без предварителна почвообработка 100% от полетата си.

Борислав Петков: Трябваше да сея рапица върху житно стърнище в есен, подобна на сегашната - след жарко лято, с много сбита и суха почва. Бях избрал три сеялки, които да изпробвам как работят при директна сеитба.

Една от тях се справяше добре, положи семената на 2-3 см. Седмица след сеитбата поднаха 17-18 литр дъжд, рапицата се нареди перфектно и от това поле за първи път в село Лесово жънах рапица 310-320 кг./дка.

Тогава засява и всички житни култури по технологията No-till и усилено започва да чете за покривни култури и сеитбообороти. 

На втората година от прилагането на No-till земеделецът кани един от доайените в покривните култури Стий Гров (САЩ), който след огледа на полетата му, казва, че ако прилага покривни култури, след 3 години ще има много по-здрава и добре структурирана почва. Действително това се случва в около 85% от полета - в 20 см почвен слой всичко е добре структурирано. В някои обаче не е така. Ето защо на тях Петков сее само покривни култури, без основни. Тази есен планира на тези полета да засее пшеница, защото мулчът е много добър. 

Петков споделя, че след като спира обработките на почвата, полетата вече нямат камъни, сеялките вървят добре и няма толкова голяма амортизация на техниката. 
 

Изследване на Института по почвознание "Пушкаров" от преди 3 години в района на Добрич показва, че органичното вещество, което е в горния хумусен слой, е около 1,6 - 1,8, на места до 2. И само за последните 8 години то е паднало с 0,6. Органичното вещество, с което Петков започва No-till производството си, е 0,6 - 0,7, което е под критичния минимум. В момента на голяма част от полетата вече е 1,8 до 2 на места. Там, където не е пропускал сеитба на покривни култури, повишението е много по-осезаемо.  След голям пожар миналото лято на около 25% от полетата с No-till, са унищожени постигнатите резултати. 
 

Две години след началото на полето си Петков има вече 22 култури, като по-голямата част са компоненти за смески на покривни култури. Основните култури, които винаги присъстват в сеитбооборота му са тритикале, ечемик, пшеница, кориандър, тикви, рапица, лен, фий, грах. “Не си позволявам култури като слънчоглед и рапица да дойдат на същото поле по-рано от 4 години”, споделя Борислав Петков и допълва, че не отглежда царевица заради липсата на валежи в района. Нормата на средните валежи в община Елхово през последните 5 години на годишна база е не повече от 320-330 л. Тази година е изключение заради обилните пролетни дъждове.  

Землищата, в които работи фермерът, са с много различна почвена структура и затова той прави редица опити за поведението на всеки един почвен тип при прилагането на покривни култури.

Първоначално закупува миксове от покривни култури от САЩ. Впоследствие започва да ги произвежда сам. Разменя семена с колеги.
Установява, че има култури, които са изключително добри особено за подобряване на микоризата, на хумуса, за направата на мулч. Овесът, например, е много подходящ особено при песъчливи почви, за добро структуриране на почвата. 

Въпреки че често му задават въпроса: “Кога е най-удачно да се сеят покривните ултури”, Борислав Петков, казва: “Ако знам кога ще завали, ще знам и кога да ги сеем. В момента е много сухо и няма условия за сеитба на покривните култури”. За засяването им трябва да има влага, за да се развият добре. Миналата година засява покривните култури в средата на октомври, след като е паднал дъжд от около 20 л на полетата за слънчоглед и лен. 
 

Между 14 и 18-компонентни са миксовете с покривни култури, като при сеитба винаги разделя едрите от дребните семена, за да се избегне неравномерната сеитба на полето. Разнообразието от компоненти в покривните култури е от съществено значение за подобряване на почвата и поддържане на корени в нея. Има презимуващи и измръзващи култури. Презимуващите са широколистни, защото по-лесно се унищожават с глифозат спрямо житните култури (които изискват по-висока доза глифозат).

Добра практика в други държави е покривните култури за пролетници да бъдат изпасени от животни 1-2 месеца преди сеитба. В района на стопанството, за съжаление, няма развито животновъдство и затова покривните култури трябва да се терминирани с глифозат, споделя земеделецът.
 

По отношение на глифозат, Борислав Петков разказва, че когато започва да прилага No-till технологията, прилага дози между 400-600 мл/дка. В момента дозата е паднала до 150-200 мл/дка, като работи концентрирано, с малко работен разтвор. Когато обработва посевите с дрон, пръска с 400-500 мл, със самоходната пръскачка използва 3 л работен разтвор. “Ефектът е много добър - и като резултат, и финансово”, отчита Петков.

Как се стига до намаляване дозата на глифозат?

При употребата на високи дози глифозат в началото, всички коренищни плевели вече са почти изчезнали (с изключение на 1-2 полета, където все още се води борба с тях). Много от покривните култури имат способността да подтискат голяма част от плевелите, които трудно се унищожават с глифозата. Не на последно място, влияние оказва и високата концентрация на разтвора, с който работи. 

“Аз никога не съм бил привърженик на ПРЗ", споделя Петков и допълва: "Целя, там където е възможно, перманентно да ги намалявам, включително и фунгицидите. Последните 3 години съм минал с 1 фунгицидно пръскане на пшениците и ечемика и то в намалена доза с ⅓”.
 

От две години Борислав Петков прави опити, най-вече при рапицата, за отглеждане без инсектициди. Голяма част от полетата с рапица окрайчва с полски цветя. Споделя, че ефектът е много добър. Тази година контролата е показала, че там, където рапицата е третирана с инсектицид, и там където са полските цветя, разликата в добива е минимална (под 10 кг/дка) в полза на инсектицида. 

Проблемът, по думите на ноутилъра, е, че трудно се намират семена за полски цветя. Събира семена от различни места. 

Окрайчването на пшеницата с полски цветя също дава много добър ефект, както и при тиквата. Миналата година земеделецът не намира семена за цветя и окрайчва тиквата с кориандър, като получава много по-добри резултати спрямо тази, която не е окрайчена. “При тиквата опрашването е най-важно, а полските цветя спомагат за това”, посочва Борислав Петков.
 

Състоянието на земеползването в България (споразумения година за година) не позволява инвестиции в устойчиво производство, каквато е No-till. В този смисъл земеделецът споделя, че най-голямата му борба всяка година е да успее да запази обработваемите си площи същите.

Относно бъдещето на No-till Борислав Петков смята, че не е далеч времето, когато земеделските производители ще бъдат стимулирани за това да улавят и съхраняват въглеродния диоксид, а ноутилърите правят именно това, като използват технологията.