България е страната с най-висок бюджет за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци в Европейския съюз (ЕС). Как се отразява това на сектора и кое е повече - ползите или вредите, отговарят анализаторите на ИнтелиАгро в своето ново изследване - „Производството на плодове и зеленчуци в България – сравнителен анализ между два програмни периода“. 

Изтегли целия анализ ТУК

Основната цел на изследването е да се оцени ефектът от прилаганите политики в сектор „Плодове и зеленчуци“ върху степента на задоволяване на вътрешното търсене с българска продукция. Проучването измерва обема на вътрешния пазар при ябълки, круши, череши, сливи, кайсии, праскови, дини, пъпеши, ягоди, малини, домати, краставици, патладжан, пипер, зеле, салати, лук, моркови, картофи и дела на националното производство към него. Сравняват се периодите 2011-2013 и 2017-2019 г., като стойностите са осреднени за всеки от периодите, за да се изгладят сезонни ефекти.

Какво сочат данните?

У нас по Първи стълб на Общата селскостопанска политика (ОСП) през периода 2014-2020 г. фермерите получават няколко плащания - базово плащане на площ, зелено плащане и обвързано подпомагане.

Вече стана ясно, че именно България е страната с най-висок бюджет за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци в ЕС. Но нека погледнем средните ставки в различните страни.

Средната ставка по обвързана подкрепа за сектора в ЕС е 251 евро/ха. Най-висока е във Франция – 782 евро/ха, следвана от България – 541 евро/ха. Съответно най-ниска е в Словакия – 106 евро/ха.

Какво обаче е нивото на плащане по останалите две схеми - базово и зелено плащане?

 

 

 

 

Данните сочат още, че през 2014-2020 г. България компенсира разликата и дори надминава субсидиите за плодове и зеленчуци с ЕС. Ясно се вижда също че, основните плащания (базово + зелено) по Първи стълб за България остават много под средните нива за ЕС.

Видно е още и че повечето държави членки подкрепят силно ограничен брой култури (напр. Италия и Испания – само домати, Полша – домати и меки плодове), като повечето от тях се подкрепят за отглеждане на плодове и зеленчуци за преработка, а не за прясна консумация.

Производство

Производството на плодове и зеленчуци в България не успява да задоволи вътрешното търсене при 16 от 19 изследвани култури и през настоящия програмен период, смятат от ИнтелиАгро. При девет от изследваните култури има влошаване на степента на задоволяване на вътрешното търсене с национално производство спрямо предходния програмен период. При четири култури се наблюдава подобрение. Тези резултати означават, че производството не расте с темповете на вътрешния пазар. При някои култури като пипер, зеле, праскови, ябълки изобщо не се наблюдава увеличение на производството между двата програмни периода.

Направените изводи следва да се интерпретират в светлината на допълнителното подпомагане, което получава сектор „Плодове и зеленчуци“ през периода 2014-2020 г., когато за него се отделят по средно около 40 млн. евро на година допълнително, обвързано с производството подпомагане, което през 2007-2011 г. не е било налично. През настоящия програмен период секторът се е ползвал приоритетно с финансиране на инвестиционни проекти по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР).

Изтегли целия анализ ТУК

Данни показват, че размерът на директното подпомагане на производителите на плодове и зеленчуци през 2014-2020 г. се изравнява и дори надминава равнището на подпомагане в основни производители в ЕС. От анализа досега ясно се вижда, с малки изключения, че българското производство не е конкурентно на основните страни износителки от ЕС и региона (като Турция и Сърбия).

Основен проблем пред родното производство се явява ниската производителност в стопанствата, заключват анализаторите от ИнтелиАгро.

Освен това обаче нетната добавена стойност на единица площ и на единица вложен труд свидетелства за технологичната изостаналост спрямо конкурентните държави. Според анализаторите зеленчукопроизводството има нужда от окрупняване и значителни инвестиции в технологии, за да подобри конкурентоспособността.

В производството на плодове България изостава по отношение интензификацията особено спрямо съседните Румъния и Сърбия. За увеличаване на добавената стойност трябва да се залага повече на пресен пазар и по-малко на преработка.

За ОСП след 2020 г. 

Анализаторите от ИнтелиАгро правят и няколко предложения за бъдещия програмен период на новата ОСП - 2021-2027 г. Според тях обвързаното подпомагане трябва да се прецизира така, че общото подпомагане за дадена култура да не надхвърля равнището на подпомагане за същата култура в конкурентните на България държави.

Според тях обвързаното подпомагане може да се прецизира още и по линията „пресен пазар – преработка“ или „интензивно – екстензивно“ отглеждане според нуждите.

Друго предложение е да се създадат специални инвестиционни подмерки по ПРСР за плодове и зеленчуци с отделен бюджет. Спестените средства от прецизиране на обвързаното подпомагане и част от спестените средства от налагането на ефективен таван на директните плащания по Първи стълб да се насочат за финансирането въпросните мерки във Втори стълб (ПРСР). 

И още размерът и процентът на финансиране на проектите по ПРСР да бъдат обвързани с историята и размера на стопанствата, както и с финансовите им резултати, за да могат да бъдат финансирани по-голям брой стопанства и да се намали рискът от „кухи“ проекти. И освен това приемът на проекти да бъде целогодишен.

Изтегли целия анализ ТУК

Друго тяхно предложение е част от средствата по ПРСР да бъдат насочени за създаване на опитни полета и демонстрационни стопанства, които да интродуцират нови сортове и технологични разработки. А в бъдеще да се подкрепят с публични средства тези сортове и технологии, които са доказали пригодността си и положителен финансов резултат.

Ето и останалите предложения:

- Да се използва натрупаното знание за районирането на културите – да не се подпомагат с публични средства насаждения, които се разполагат в райони с неблагоприятни агроклиматични условия за отглеждането им;
- При създаването с публични средства на нови трайни насаждения в райони с риск от засушавания, градушки и др., инвестициите съответно в напояване, противоградна защита и пр. да бъдат задължителни;
- Приоритетно да се финансират проекти, които оптимизират труда в стопанствата;
- При одобрение на инвестиционни предложения да се взема предвид дали заложените сортове и технология отговарят на предвиждания канал за реализация – пресен пазар или преработка;
- Възможност за интегрирани проекти – производство със сдружаване, скъсяване на веригите на доставка и т.н.