Малко или много са 650 декара с биологични насаждения, попитахме Светла Липова и Цанко Вутов – агрономи в овощните градини на Цветан Цеков. „За този, който консумира, са малко, но за тези, които произвеждат, са много“, пошегуваха се те.

Българско стопанство работи като устойчив бизнес модел

Биологичните насаждения, за които се грижат те, са от ябълки, круши и вишни. Разположени са в ботевградското село Радотина, в един изключително чист район в подножието на Стара планина. Началото е поставено преди повече от 20 години, когато агрономите четат много и действат основно на принципа проба-грешка. Сега те вече разполагат с модерен софтуер, с който следят развитието на болести и неприятели. 

„Без наука голяма градина не може да се гледа. Необходимо е непрекъснато наблюдение и внедряване на новости. Не пръскаме за плодовия червей, защото използваме феромони. Населяваме с хищни дървеници, които действат като полифаг и контролират въшки и листогризещи. Антагонистите са бъдещето, за да намалим пръсканията и разходите, и да произведем качествен продукт“, обяснява Липова.

Тя е категорична, че за отглеждането на една овощна градина по биологичен начин е добре да се правят инвестиции в технологии. Нужен е непрекъснат мониторинг на летежа на пеперудата и на листогрижещите. 

„Ние сме постоянно в градината. Когато се прави нещо, то трябва да е професионално. Когато имаш такива обеми на работа, не може да си като лаик и да стоиш на едно място. Аграрната наука е много динамична. Постоянно излизат нови възможности за борба с болести и неприятели, а не непременно с пръскане“, убедени са агрономите.

Сред икономически важните болестите е струпясването, което те следят внимателно. В началото на пролетта започват да наблюдават листата на овошките под микроскоп. Гъбата се развива от 4 до 9 седмици, когато е първоначалното изпукване.

„Залагаме информацията в системата и започваме да броим седмиците. Според листното навлажняване, валежите и температурата, разполагаме с един прозорец от време, в който трябва да третираме. Това е най-оптималното време за действие. Въвеждаме всичко това в системата и тя ни показва какво да правим“, споделя Липова. 

Брашнестата мана също напада ябълките, но само определени сортове. Освен това тя не уврежда директно плода и не представлява толкова голям проблем. Всяка ситуация в градината е различна, както и всяка година има каламитет на различни неприятели. 

Относно избра на сортове агрономите залагат на такива, които са ориентирани към пазара и се приемат добре от българския потребител. На първо място, сортовете трябва да са взаимно опрашващи се. Сред тях трябва да има добри опрашители и въз основа на това се прави схема на тяхното разположение – например четири реда от един сорт, два реда от друг и така нататък. 

На въпроса на Агри.БГ какво биха посъветвали фермери, които тепърва искат да се захванат с биоземеделие, или такива, които желаят да се преориентират, агрономите бяха категорични:

„Трябва да четат много и да разчитат на специалисти. Да не се плашат, защото не е лесно. Трудности винаги има, но има и решения. Нужни са голяма упоритост и абсолютна отдаденост. Биологичното земеделие е мисия, в която трябва да вярват. Ако го правят просто ей така, защото е модерно, няма да стане. Трябва да вярват, че това е правилният път“, съветват опитните агрономи Светла Липова и Цанко Вутов.