- Обикновени, те са силно растящи и много родовити, имат средно едри плодове.
- Едроплодни мушмули, силно растящи и родовити, с едри, сплеснати плодове. Чашечната ямичка е дълбока, а чашелистчетата са големи.
- Холандски мушмули, едри и най-родовити.
Мушмулите се берат след една или две слани. Мушмулата изисква умерен климат, вирее до 1100 м над морското равнище, предпочита по-хладни места с умерена температура и влага.
Мушмулата понася обикновените застудявания през зимата при нашите климатични условия (- 20 градуса), а дърветата загиват при температура под -27 градуса. Пролетните мразове не повреждат цветовете, понеже те цъфтят късно. Понася засенчване и може да се засажда като междинна култура във високостъблените любителски градини.
Мушмулата вирее почти на всички почви, с изключение на много бедните и сухите или пък с излишък на влага. Предпочита богати и варови почви. Засаждането е също като при другите овощни видове. Разстоянието на засаждане е 3х4 метра. Формира се като свободно растяща или подобрена етажна корона, с височина на стъблото 50-60 см. При отглеждането на мушмулата на дюлова подложка трябва да се извършат няколко поливки през годината. Наторяването влияе добре върху добивите,едрината на плодовете и развитието на дръвчетата.
През първите 2-3 години не се извършват резитби, но при встъпването и в пълно плододаване някой клони застаряват и е необходима резитба за просветляване.
Болести са загиването на завръзите, а неприятели - бяла овощна пеперуда и листни въшки.
Мушмулите са богати на скорбяла, фибри, пектин и органични киселини. Съдържат голямо количество витамини – А, С и от групата В, минерали – калий, калций, магнезий, фосфор, желязо, натрий. Мушмулите се консумират пресни или се използват за приготвяне на мармалади, мусове или желе.
;void(0);){kind=link}