При по-силно измръзване на лозята – особено над 85 % измръзнали зимни очи, е наложително изрязване на всички едногодишни пръчки на около 3 см. от основата, както и стимулиращо покарването на лакомци от ъгловите очи и спящите пъпки по кордоните и рамената. Най-подходящите от тях се запазват за възтановяване на формировката на лозите, а останалите се филизят. При високо родовитите сортове с добра възтановителна способност /Памид, Гъмза, Димят и др./ е възможно литорастите, покарали от ъгловите очи, да образуват и гродове.
Когато температурите са екстремно ниски /под минус 28 градуса С/ е възможно цялостно измръзване и загиване на надземните части. В този случай е необходимо заедно с едногодишните пръчки да се изрежат кордоните с рамената и да се изчака напъпването, като се запазват стъблата. Когато основната част на стъблото е била покрита със сняг или почвата й не е измръзнала, от нея може да се покарат лакомци, от които чрез филизане, се оставят два по-силни и с добро разположение, а измръзналите стъбла се използват като подпори. При условие, че не се развиват лакомци, се извършва присаждане на разцеп. Тъй като подземното стъбло и корените на лозата остават живи поне 3-4 години след загиването на надземните органи, присаждането на разцеп може да стане на втората или третата година след измръзването.
Възтановяването на загиналите лози може де се постигне като се използват леторасти, покарали от подземното стъбло. Когато лозата е на собствен корен /неприсадена/ възтановяването на формировката става за около три години. При присадените растения се извършва присаждане на зелено върху покаралите от подложката издънки.
