Маната е икономически най-важната болест по лозата и се причинява от гъбата Plasmopara viticola. Напада всички зелени органи, но най-опасна е, когато зарази гроздовете (ресите) и листата. При неефективна химическа защита унищожава една част или цялата гроздова реколта,а листата с мана силно отслабват фотосинтезата, следствие на което лозите отслабват, прирастът не може да узрее добре и през зимата лозите, при сравнително малки студове измръзват, а следващата година плододават по-слабо. При появата на маната във вкоренилищата се получава по-нисък процент първокласни лози.

В зависимост от възрастта на листата, маната образува два вида петна - мазни (хлоротични) и мозаечни. От долната им страна се образува бял спорообразуващ налеп - летните спори, които масово заразяват лозите. При силно нападение листата изсъхват и преждевременно окапват. По ресите и гроздовете се образуват хлоротични петна, по които се образува бял спорообразуващ налеп, когато относителната влажност на въздуха е над 75%. По-късно петната стават кафяви, а тъканта им е мъртва. Когато петната са в основата на чепката изсъхва целият грозд. Заразяването на зърната спира, когато достигнат големината за винените сортове грахово, а за десертните - на бобено зърно. В основата на заразените зърна се образува кафяво петно, зърното става сиво-синьо или тъмно кафяво, мумифицира се и лесно окапва.

Успешна борба с маната може да се води, когато има добре организирана прогноза и третиранията се насочват по метода на инкубационните периоди. Първоначално заразата тръгва от листата, разположени ниско до повърхността на почвата. Пръсканията се извършват в зависимост от развитието на маната, климатичните условия и прираста на лозите. Пръска се за всеки инкубационен период, когато през май и юни има чести превалявания с висока относително висока влажност на въздуха, обилна късновдигаща се сутрешна роса и приземни мъгли. Две третирания в един инкубационен период се налагат през периода на цъфтежа, когато времето е хладно и с чести интензивни валежи, които измиват част от фунгицидите. При такива условия инкубационните периоди са продължителни - 12-14 дни. Когато валежите през първите две десетдневки на май са недостатъчни да осигурят покълването на спорите, а растежът е буен, при достигане на 40-60 см. дължина на летораслите и при добре оформени реси се извършват едно и рядко по две предпазни пръскания. Целта на тези пръскания е добре да се покрият с фунгициди всички зелени части на лозите и да се гарантира гроздовата реколта от заразяване при евентуално продължително дъждовно време.

За борба с маната има голям брой препарати, които се отнасят към определена група химични средства. Според начина на действие и съдържание на активните им субстанции могат условно да се групират като контактни - с предпазно действие и контактно-системни и системни с предпазно и лекуващо действие.

С контактните препарати пръсканията се извършват преди дъждовете през 6-7 дни и всички зелени части на лозата трябва да бъдат покрити с фунгицид. С контактно-системните и системните препарати, които имат предпазно и лечебно действие се пръска преди завършване на инкубационните периоди, и когато лозите са в буен растеж, от началото на май до края на юни. Пръска се през 10-14 дни, когато времето е дъждовно с продължителна влажност се пръска през 7-8 дни.

Ежегодно или през време на вегетация на лозите тези препарати се сменят с различни субстанции. Най-големи поражения на гроздовата реколта от маната стават през време на цъфтежа и преди затваряне на гроздовете.

Обикновено пръсканията приключват към края на юли. Последните едно или две пръскания се извършват само с медни препарати, които трудно се измиват от валежите и опазват най-активната листна маса от маната.

За да се опазят лозата от маната необходимо е пръсканията да се извършват качествено. Ресите и гроздовете също трябва много добре да се покрият с фунгициди.