Използва се облистената надземна маса като подправка за месни и рибни консерви.
В медицината се прилага като нервноуспокоително и анатисептично средство. Намира приложение, успоредно със суровините на чубрицата и мащерката, като богато на тимол-карвакрол етерично масло. Оценката на аромата е висока.
Като подправка се отличава с особен финес и специфичност. Надмезната част съдържа свеж състояние 0,57-0,83 % етерично масло и 1,5-3,05% - в сухо. Етеричното масло е богато на карвакрол – 52,66 %.
Съцветията са над 3 пъти по-богати на масло от листата. В съцветията съдържанието на карвакрол е 68 % , а в листата е 58 %. Белият риган има най-високо съдържание на карвакрол във фаза на пълен цъфтеж, а жътвата се извършва след вдигане на росата – измененията през деня са несъществени. Съдържаниеот на карвакрол в етеричното масло следва измененията на процента на маслото.
Ботаническа характеристика
Белият риган – известен у нас като южен риган, е многогодишно тревисто расте-ние от сем. Устоцветни- Lamiaceae. Стъблата са прави, разклонени, четериръбести, овла сени, достигащи на височина 50-80 см. Листата са прости, срещуположно захванати за стъблото на дълги дръжки, с продълговатнояйчевидна форма, овласена повърхонст и ресничеста периферия. Цветовете са двуполови, бели, събрани в сложни съцветия метлица по върховете на стъблата. Чашките са звънчевидни, имат при отвора пръстен от власинки и цялата повърхност е овласена.
Има едри, зелени прицветници. Венчето е дребно, бледорозово, с 4-гнезден долен плодник и много тичинки. Всички части на растението са осеяни с етеричномаслени жлези. Видът е кръстосаноопрашващо се растение, пъстра популация по отношение на оцветяване, хабитус, съдържание на етерично масло и аромат на маслото. Семената са много дребни, имат тъмнокафяв цвят, поместени са по 4-5 в плодчета. Кореновата система е брадеста, с дълги жилки и обикновено заема почвения хоризонт на 20 см. дълбочина.
Разпространение
У нас в естествени находища са разпространенни два вида – обикновен риган и бял риган. Обикновеният риган расте в планинските и препланиниски райони в цялата страна. Белият риган е разпространен ограничено по скалистите склонове на Източните Родопи, Беласица и Креснеското дефиле. През последните 5 години започта култивира- нето му в Русенско, Плевенско, Момчилградско, Пловдивско поради широкото му навлизане в хранително-вкусовата индустрия като подправка.
Биология и изисквания
Видът се разножава чрез семена и чрез вегитативни части. Семената са дребни – масата им е под 0,1 грам или в 1 кг се съдържат 1300000-1700000 броя. Имат добра кълняемост – над 90 %, покълнват на светло и тъмно при средно овлажняване. Кълняемостта се отчита на втория ден, а кълняемата енергия-на седмия. Изпитването става при постоянна температура – 20-24 гр.С. Вегетативните стъблени части се вкореняват добре.
Размоножаването се извършва чрез разделяне на туфите и предварително вкореня-ване на зрели и зелени резници. През първата година при поникване на семената прастенията са много дребни, но през втората се нормализират. Продължителността на живота на плантациите в зави- симост от условията на отглеждане е 6-9 години. Има средни изисквания към почвата-развива се добре на леки, рохкави, пропус- кливи алувиални, кафяви и канелени горски почви, карбонатни черноземи, средно запа- сени с хранителни вещества.
По отношение на реакцията на почвата не е взискателен-добре се развива на почви с неутрална, слабо алкална и слабо кисела реакция. Взискателен е към светлината, обича добре осветени от слънцето места и се отплаща с усилен синтез на етерично масло. Топлите райони са неговото естествено местонахождение, но с успех се отглежда в цялата страна. Има добре студеноустойчи- вост и пластичност за приспособяване. След създаване на плантацията културата може да се отглежда с малко поливки или без поливане. Поливките в засушливи райони и при засушаване през вегитацията допринасят за повишаване на добива от масло.
Взискателен е към азотното и фосфорното торпене. Умерините дози азотни торове увеличават добива от надземна маса, а фосфорните торове увеличават дела на съцветието в надземната маса и съдържанието на етерично масло. Отношението на културата към заплевяването се различава през различните фази на отглеждането. При производство на разсад от семена плевенето играе решаваща рола. През втората година туфите нарастват и по-добре се справят в борбата с плевелите.
Силно заплевелени посеви дават по-ниски добиви, защото растенията се развиват засенчени, а почвите обедняват на хранителни вещества. Изисквания към предшественика Белият риган като многогодишно растение остава продължително време 8-10 години на едно и също място. Макар, че се размножава чрез разсад или чрез вкоренени резници, насажението през първата година изисква чисти от плевели почви. Ето защо при избор на място и при залагане на плантацията трябва да се има предвид, че културата силно се влияе от предшественика. Най-добри предшсетвеници са зимните житни, картофите, окопните /боб, бакла, грах/ бобовите тревни и фуражни култури- фий, грах, серадела, разорана люцерна и т.н. Не са добри културите предшествени от същото семейство като мента, босилек, чубрица, маточина, салвия и др.
Обработка на почвата
Най-добре е подготовката на почвана за започне с риголване рано през есента за дълбоко заравяне на плевелните семена и растителни отпадъци. Добри резултати може да се получат и при дълбока оран на 28-32 см, като при оран с плуг е предлужник. Няколко пъти площта се култивира за унищожаване на поникналите плевели. Преди засаждане мястото се подравнява, култивира или фрезова, маркира и набраздява. Така подготвената площ се засажда и обработката продължава през вегитационния период.
Торене
На бедните и слабо плодородни почви е необходимо внасяне на угнил оборски тор – по 4-6 т/дка, който се заорава дълбоко с есенната оран или преди риголването. От фосфорните торове, освен суперфосфат и хиперфосфат, може да се използва с успех и костно брашно като по-бавно действащ тор за повече години. На декар се осигурява по 80 кг костно брашно или 60 кг суперфосфат. Азотното торене се осъществява ежегодно, като се внася с първото окопаване по 20-30 кг/дка амониева силитра в зависимост от запасеността на почвата.
След жътвата отново се подхранва с 10 кг/дка амониева силитра и 10 кг/дка суперфосфат за регулиране на съотношението между вегетацията и генеративни расти- телни части.
Начин на размножаване
Белият риган може да се размножава вегетативно – чрез делене на туфите или с вкоренени делени резници от стъблата, или семенно-с млад и едногодишен разсад. Вкореняването се извършва в приспособени за целта оранжерии, които осигуряват постоянна почвена и въздушна влага чрез мъглуване. Резниците се вземат с дължина 8-12 см от маточни насъждения, обикновено от разклоненията, израснали след жътвата. Засаждат се в редчета на радстояние 5-3 см, а в ред на 2-3 см, или по 700-1000 бр.на кв.метър при редовно поливане и мъглуване. Обикновено зелените резници се вземат в средата и в края на август и се поставят за вкореняване.
Производството на разсад се извършва по два начина. Семената се засяват в края на февруари и началото на март в топли съоръжения, като на 1 кв.м. се използва 1 грам семе. Парниците се зареждат по същия начин като при обичайното разсадопроизводст- во семената се засяват на резчета, отдалечени на 5-6 см едно от друго. Засипват се с 4-5 мм дебел пласт пресят угнил оборски тор. Редовно се полива с лейка с фина струя вода. Разсадът се изнася на открито когато порасне до8-10 см.
Размножаването с едногодишен разсад има много предимства- правят се студени лехи, разсадът става по-добре развит и по-здрав. Семената се засяват от март до юни при посевна норма 1,2-2 грама на 1 кв.м. на редчета, отделечени на 6-7 см едно от друго, при дълбочина 0,3-0,4 см, като редовно се плевят и поливат. От 1 кв.м. се полу- чава по 200-300 растения, което означава, че за 1 дка насаждения са необходими 20-25 кв.м. разсад. Размножаването чрез разделяне на туфи се извършва при възрастни насаждения преди изоряването им. Този начин се смята за спомагателен.
Засаждане
Засаждането на едногодишния разсад се извършва през есента-до края на септем ври и първата половина на октомври-за да могат растенията да се вкоренят добре преди замръзване на почвата. Вкоренетите резници се изнасят на открито през пролетта-март, април, а семенния разсад от топлите съоръжения през май, юни. Засаждате се браз-дички, на растояние 70 х 30 см., т.е. около 5000 растения на декар. Нареждането на разсада в браздичките, заравняването му с пръст и поливането след това в топлите, но не горещи часове на деня.
Грижи през вегетацията
През първата година след засаждането на белия риган се налага по-често окопа-ване, а през следващите години – по-рядко – 3-4 пъти. Всяка година растенията се подхранват с по 15-20 кг/дка амониева селитра и около 20 кг/ дка суперфосфат, внесени с първото окапаване. Белият риган е сравнително устойчив на суша, но през вегетацион ният период се нуждае от 4-5 опливки – гривитачно или с дъждуване. Не е забелязано масово нападение от болести и неприятели. Хербицидите се избягват, защото културата се използва в хранително-вкусовата промишленост.
Прибиране на реколтата
През първата година след засаждането на белия риган се събира малко надземна маса -30-60 кг/дка. Постепенно добивите нарастват. Обикновено белия риган цъфти от втората половина на юли до края на август, като масовият цъфтеж обхваща времето от 15 юли до 15 август. През този период се извършва първата жътва. Тогава растенията съдържат най-висок процент етерично масло: начало на цъфтежа – 0,54%; масов цъфтеж – 0,85%; край на цъфтежа - 0,47%. Жътвата се извършва със сърп или косачка. Прибира се облистената цъфтяща част – на 30 см. от върха. В този момент делът на листата и цветовете е благоприятен-стъблата са само 40% от общата маса и те почти не съдържат етерично масло.
Съцветията също са около 40 % от общата маса и имат най-висок процент етерично масло – 1,9-2% срещу 0,5-0,7% за листата /20% от общата маса/. Прибраната суровина се поставя за сушене при естестени условия на сянка и при температура до 35 % С.
Добиви
Добивът от свежа надземна маса се движи в рамките на 900-1000 кг/дка при среден рандеман 1 : 4. Добивът на суха надземна маса достига до 300 кг/дка или сред- но 250 кг/дка. При съдържание на 0,57-0,83% етерично масло в свежата маса от декар се получава по 5-8 кг етерично масло със съдържание на карвакрол 50-60 %.
Опаковката и съхранение
Готовата дрога след сушене трябва да е запазила естествения си цвят и да отго- варя на БДС. Опакова се в бали със стандартно тегло и се съхранява в сухи, проветриви и хладни помещения, запазени от преки слънчеви лъчи. От 4 кг свежа маса се полчава 1 кг въздушносуха дрога.
;void(0);){kind=link}