Представителите на няколко животновъдни организации в страната поискаха до края на седмицата на всички стопани да бъде направено пълно изплащане на компенсаторната подкрепа за Украйна. 

„Това не са помощи или субсидии, това са компенсации за щетите, причинени от войната в Украйна, и те са много малки на фона на истинските ни разходи“, обяви във вторник Димитър Зоров, председател на Нациоаналния съюз на говедовъдите в България 

Това плащане беше част от меморандума за прекратяване на протестните действия, който аграрният сектор подписа с правителството. За това настояват не само фермите, които са гръбнака на млечното производство у нас, но и компании от оранжерийното производство, както и от сектор "Плодове и зеленчуци". "В същото време все повече стопани предават животните си за клане, а кланиците са препълнени", каза още Зоров. 

Сметките на животновъдите сочат, че изхранването на едно животно на ден струва над 21 лв. Сумата набъбва значително, като се умножи по дните в годината и надхвърля 7500 лева. Към тези пари трябва да се добавят разходите за енергия и за труд и цифрата става 10 000 лева годишно. Инвестициите в едно животно са били между 12 000 и 15 000 евро преди войната, а сега надхвърлят 20 000 евро. Това вложение се изплаща 10 години според животновъдите и така сумата на разходите достига 14 000 лева годишно. В същото време приходите на стопаните са около 6 000 лева, ако млякото им се изкупува по левче. 

Към това число трябва да се добави подпомагането, което за Кампания 2023 е наполовина от сумата, която е давана досега. Единственото подпомагане в бъдеще ще бъде обвързано с производството, при което новата ставка ще бъде 411 лв., а за хората с над 150 животни с модуларната ставка става 320 лева вместо досегашните 500 лв. Другата възможност е необвързано с производството подпомагане, което досега е било 190 лв. на говедо, а сега ще се вземат по 76 лева. 

Има два варианта за компенсиране на загубите. При единия те се калкулират в цената, но обществото не може да ги поеме, защото няма потребителски възможности. Второто нещо е компенсиране с помощи, както се прави в Европейския съюз.  

"Изплащането до края на седмицата на Украинската помощ на всички, независимо от големината на стопанството, може да стане безпроблемно с решение на Управителния съвет на ДФЗ в сряда, тъй като страната ни има пълната подкрепа за това и от еврокомисаря по земеделие Януш Войчеховски, както стана ясно от срещата му с министър Крил Вътев", смята Димитър Зоров.

Другото, за което настояват животновъдите, е отпадане на модуларната ставка, понеже всички фермери трябва да получават еднакви пари, защото имат еднакви разходи за животните. 

От бранша искат също така да се намери бюджет и ставката, която е по преходната национална помощ, да бъде не по-ниска от 190 лв. на говедо и 350 лв. на бивол. 

На местните породи да се отпускат средства в размер на досегашните, които са давани до този програмен период. 

„Това са основните неща, които трябва да бъдат направени спешно, и когато фермерите получат глътка въздух и възможност да оцелеят, може да се правят дългосрочни планове, които трябва да са съпътствани с бюджет“, смята Зоров. 

Според Цанко Цанев, фермер от Северна централна България всеки ден се изтребват стотици животни, които са от генетичния фонд на страната, и стопани масово ликвидират стопанствата си. 

50% от млякото в България е внос, а в същото време фермите, които произвеждат най-голямото количество мляко, са оставени без подпомагане, каза Бойко Синапов, който потвърди, че Обединени български животновъди продължават да настояват за оставката на земеделския министър и неговия екип. Той заяви още, че ако исканията им не бъдат изпълнени до края на седмицата, в неделя, вместо да гласуват, ще протестират. 

Животновъдът съобщи, че в момента България е най-големият пазар на дълбоко замразено месо, престояло повече от 6 месеца. Причина за това е, че в другите страни от ЕС месопреработвателите не работят с такава суровина и всичко излишно се насочва към нас. 

"В същото време в нашите кланици се унищожават животни на унизителни цени", обяви още Синапов. 

Той също подкрепи настояването до края на седмицата да бъдат решени проблемите, свързани с помощите за сектора. 

Пенка Христова, представител на Съюза на животновъдите в България и съпредседател на Института на жените фермери в България, припомни, че след година ги очаква и обвързване със социална отговорност. Тя подложи на критика отпускането на солиден бюджет за обучение и консултации. 

От Министерството на земеделието разпространиха позиция по темата. Вижте я тук.