Стартиралите проверки на животновъдни обекти са повод 21 организации в сектора да изпратят отворено писмо/ позиция до премиера, парламентарната Комисия по земеделие, Представителството на Европейската комисия в България и до министъра на земеделието.

Четете още: Без субсидии: Стотици не прескочиха бариерата „активен фермер“

 

„Молим да се прекратят тези незаконосъобразни действия, да се разпишат правила и тогава да се извършва контрол! В противен случай ще бъдем принудени да последваме примера на нашите европейски колеги от Германия, Румъния и Гърция!”, пишат те в своето писмо.

Животновъдите не са против извършването на административни и физически проверки в обектите си, но настояват да се приеме нормативна уредба, която да регламентира показатели като: време за извършването им, планиране, оповестяване, насоки за поведение при извършване на проверките, права на проверяващите, права на проверяваните, планиране на проверките по направления в зависимост от подходящия сезон и др.

Според представителите на бранша проверки трябва да се извършват веднъж в годината съвместно и едновременно от всички заинтересовани и отговорни институции. Най-удачното време е когато животновъдът е заявил за подпомагане своите животни и земеделски земи (обработваеми земи, пасища, мери и ливади) в съответната кампания и го е декларирал с подписа си. 

Ето някои от причините, които от бранша изреждат и се аргументират защо сегашният момент не е най-подходящия за проверки:

•    Кампания по оагване на дребните животни – овце и кози, в която всяко външно вмешателство е пагубно за стадото, включително с аборти и смърт на животните. Кой ще поеме отговорност за покриване на всички загуби, които ще са като последствия за абортиралите и починали животни?
•    Кампания по отелвания на едрите животни – говеда, биволи, като всяка външна намеса отново води само до загуби за фермера;
•    Това е време, в което инвентаризацията се извършва от самия стопанин и собственик на животновъдния обект съвместно с обслужващия ветеринарен лекар. Данните се дават на счетоводството и под формата на декларация образец, която се предоставя на официалния ветеринарен лекар. Въз основа на нея се извършва включително регистрация/ пререгистрация на земеделския стопанин за съответната стопанска година;
•    Това е време, в което всички срокове за задържане при отглеждането на животните са изтекли и фермерът по своя преценка може да реши въобще да не се пререгистрира като земеделски стопанин, да не участва за подпомагане или дори да прекрати дейност;
•    За извършването на тези проверки се заделя огромен ресурс и възниква въпросът: „Как може да се заделя такъв ресурс за проверки, при положение че се твърди, че е ограничен националният бюджет и не може да се осигури никакво допълнително подпомагане на сектора?”;
•    Многократно са писани декларации, че едни и същи бенефициери са проверявани всяка година и то по няколко пъти. Затова при изготвянето на правила относно проверките от бранша настояват техните искания да бъдат обсъдени в присъствието на животновъди и фермери, които са проверявани в последните две години, да не бъдат проверявани отново.

За тяхното недоволство допринасят и козметичните промени на Стратегическия план, който ще се прилага до края на 2027 г., както и намалената субсидираност по интервенциите.

Не на последно място, от бранша се обръщат към всички животновъди във връзка с допускането на проверяващия екип във фермите им. „Всеки от вас да изисква да му бъде предоставена за прочит и копие на индивидуална/ изрична заповед за извършване на проверка в обекта му, за да бъде спокоен, че е защитен юридически”, предупреждават те. 

Отвореното писмо е подписано от: Обединени български животновъди (Бойко Синапов),  Асоциация на земеделските производители в България (Венцислав Върбанов), Съюз на говедовъдите в България (Димитър Зоров), Асоциация на българските биволовъди (Мария Степанчева), Съюз на животновъдите в България (Пенка Христова), Развъдна асоциация на българските породи говеда – Родопско късорого, Българско родопско и Искърско говедо (Иван Механджийски), Развъдна асоциация на аборигенни породи овце от Западна България (Цветомир Христов), Земеделски стопани (Юлия Коюнджийска), Сдружение „Старият Балкан” (Дарина Шишкова), Асоциация на животновъдите в регион Странджа-Сакар (Христо Николов), Развъдна организация за автохтонни породи овце в България (Дарина Шишкова), Асоциация на млекопреработвателите (Димитър Зоров), Българска национална организация на зооинжинерите за развъждане на породите селскостопански животни (Бойко Синапов), Асоциация за развъждане на Среднородопска, Каракачанска, Родопски цигай овце и Каракачански кон – Смолян (Цонка Оджакова), Организация за развъждане на Цигайски, Романовски и местни породи овце в Република България (Младен Колев), Сдружение за развъждане и отглеждане на млечни овце (Димитър Добрев), Институт на жените фермери (Ваня Алексиева), Национално сдружение на млеко- и месопроизводителите (Танчо Колев), Сдружение за отглеждане и развъждане на Маришките овце (Дойчо Димов), Организация на развъдчиците на автохтонни породи овце в България (Румен Стоянов), Национална асоциация на млекопроизводителите в България (Иван Михов).