Докрая на годината не се очаква да видим резки изменения в цените на храните при цялата условност заради геополитическото напрежение. Такава е прогнозата на изпълнителния директор на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Владимир Иванов. 

Четете още: Колебливо възстановяване на европейските цени на зърното

 

„Имаме стабилно равновесие на световните борсови пазари. Царевицата върви под 200 долара/т, пшеницата държи цени около 200 долара/т, което е ниско ниво.

За щастие има леко съживяване в посока нагоре. Цената на олиото е под 1000 долара/т, което е значително по-ниско ниво от миналата година, когато достига 5500 долара/т. Търсенето обаче е слабо и навсякъде има излишък от предлагане“, коментира експертът за Агри.БГ. 

Според него тази зима ще ядем по-скъпи плодове и зеленчуци. Тъй като оранжерийното производство не е зависимо от климата, ще има характерни за зимата цени, но те в никакъв случай няма да са с резки движения, защото трябва и някой да купува тези храни. До такава степен са оптимизирани търсенето и предлагането, че няма да видим някакво изменение. 

На практика наистина има домати за бедни и домати за богати, коментира Владимир Иванов очертаващото се разделение и при най-популярния зеленчук.  

"Зимните домати ще са по-евтини от летните, те са от  „доматите за бедни“. Обикновено са с по-ниско качество, по-устойчиви на болести и по-богати на целулоза, по-твърди са и не са особено вкусни, но в крана сметка това е положението на пазара. Висококачественият домат е по-труден за производство, а цената му е по-солидна", отбеляза той. 

Българите предпочитат доматите с по-високо качество, предимно от наши традиционни сортове, но те си имат и съответната по-висока цена. Производството им тази година обаче беше подтиснато от лоши климатични обстоятелства, ниски завръзи и малко количество, което ги оскъпи допълнително, посочи Иванов.

Владимир Иванов: България има много голям потенциал за производство, но произвежда крайно недостатъчно. 

Необходимо е да се вземат средносрочни и дългосрочни мерки.

„Не става дума за намеса на държавата, а за дългосрочна цялостна политика по отношение на нашите производители, създаване на стимули, най-вече за да започнат да работят заедно, да правят собствени организации, било то с търговски цели или цел осигуряване на ресурси. Да могат да се възползват от мащаба и да създават една нормална конкурентна среда“, казва още Иванов. 

Това обаче е процес, който не става от вчера за днес, трябва да се преодолеят наши народни психологически особености. Не е тайна, че българите трудно работят заедно, защото са индивидуалисти. 

„Потенциалът на държавата е огромен и е престъпление страна, която може да храни 30 милиона души да внася каквато и да било за храна. И можем да го направим, но трябва воля и работа. Създаде се едно внушение, че може да се печелят пари без работа. Без наука и без труд не става“, категоричен е той. 

Според Иванов е необходимо да имаме обща аграрна стратегия за развитие на продоволствената сигурност, приоритизирането на сектора трябва да се направи, защото 2020, 2021 и 2022 г. показаха какво може да стане, ако се спрат логистичните вериги.