Да има минимална изкупна цена на млякото – за това настояха животновъди по време на Консултативния съвет по млякото, който се проведе в Министерството на земеделието на 10 август.

Животновъди искат санкции за закъснели плащания на преработвателите

„Нямаме никаква сигурност по договор. Цените се сменят точно преди фактуриране или директно с анекс, който получаваме на следващата 15-дневка. Поискахме също да се отнемат лицензите на всички млекопреработвателни предприятия, които не ни плащат фактурите навреме“, коментира за Агри.БГ Пенка Христова – говедовъд и съпредседател на Института на жените фермери в България. 

Идеята на новите консултативни съвети е да съберат на едно място представители на цялата агрохранителна верига, свързани със Стратегията „От фермата до трапезата“. Затова при обсъждането на ситуацията с млякото на една маса седнаха млекопроизводители и млекопреработватели, което обикновено води до сблъсък на интереси. По думи на представителите на мандрите в момента никъде не се изкупува краве мляко под 60 ст./л. 

„Не съм съгласна. Последното ми фактурирано мляко е на 55 ст./л. В нашия район просто няма цена. По-добре са големите ферми, които  продават на 80-85 ст./л, но от тях се искат много високи показатели на млякото“, обясни Христова, чиято ферма е в Хасковско.

По време на срещата тя цитира агростатистика, изготвена от Министерството на земеделието, според която готовата продукция от преработено мляко за месец юни е 67 853 тона, което прави по 2261 тона на ден. От началото на 2023 г. преработеното сурово мляко е 353 252 тона, а спрямо 2022 г. то е с 26 456 тона повече. За първите 4 месеца вносното мляко е 33 555 тона. 

„Преработвателите казват, че хората нямали покупателна способност. Докато животновъдите намаляват и то не е от собствено желание, а защото изнемогват, продукцията расте. Това означава, че в продуктите се влага евтина суровина. Отнякъде идва тя? Не може мандрите да твърдят, че имат стока на склад, а в същото време да произвеждат с една трета повече. Освен това цената за крайния потребител не намалява“, възмущава се браншовият представител.

На Консултативния съвет млекопреработвателите са изявили желание само фермерите да получават субсидии.

„Много добре знаем защо мандрите искат субсидиите да дойдат при нас, за да може цените на млечните продукти да растат нагоре. Всички трябва да разберат, че субсидиите покриват нашите загуби. Именно затова се работи в посока да не плащаме данъци върху тях от 2024 г.“, припомни Христова.

На Съвета са присъствали и двама представители на зърнопроизводителите, които са част от агрохранителната верига. 

„Да, ние сме тясно свързани със зърнопроизводителите относно закупуването на фуражи. Поискахме от тях предложение как да оцелеем заедно и да получим по-евтин фураж. Те ни отговориха, че не могат, защото зърното е борсова стока. Млякото също има борсова цена, но разликата е там, че при нашия продукт работим под себестойност и той е с изключително кратък срок на годност“, прави сравнение животновъдът. 

Не на последно място, тя и колегите й са настояли втората част на Украинската помощ да бъде изплатена по най-бързия начин и то само по уведомителен режим.

„Тази година за нас нямаше de minimis. До момента сме получили само 40% от Украинската помощ вместо обещаните 50%. Предлагаме също субсидиите да се изплащат на точно определена дата, както е във Франция например. Тази дата се спазва от много години, независимо дали е събота и неделя – на нея фермерите знаят, че ще си получат парите“, обяснява Христова.

От Института на жените фермери ще поискат от Министерството на земеделието следващите Консултативни съвети по млякото да се излъчват онлайн, както при депутатите в Комисията по земеделието. По този начин и журналисти, и фермери ще бъдат информирани какво се случва и какво се обсъжда.