Средствата, които са останали от последния програмен период по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) ще бъдат насочени към държавни предприятия и университети, вместо да отидат към фермерите, които имат крещяща нужда от тях. За това алармираха участници в последното заседание на Комитета по наблюдение на ПРСР.  

Най-после: Кампания 2023 г. може да стартира

Участниците са били запознати с намерението на аграрното министерство 9 млн. евро да отидат за купуване на лабораторно оборудване в три аграрни университета. Подготвя се нов прием по подмярка 4.3 за "Напоителни системи" с бюджет от 50 млн. евро, като 20 млн. евро. ще бъдат взети от подмярката за преработка 4.2.

6 млн. евро пък са предвидени за купуване на дронове за градозащита. 

„За нас това не е приемливо, става дума за доста големи средства, които ще се насочат към държавата. Най-логичното нещо е след като по подмярка 4.2 останаха средства, те да се насочат към подмярка 4.1, за да може проектите, които са приети да бъдат финансирани и изпълнени“, коментира за Агри.БГ Ивайло Гълъбов, председател на Съюза на птицевъдите в България.

Според него е имало достатъчно време да се отвори отново подмярка 5.1, защото има интерес към биосигурност, но са извадени доста възможности за инвестиции и това е причината да останат средства. 

Гълъбов е убеден, че не е коректно в последния момент правителството да прави такива сериозни транзакции, тъй като става дума за милиони евро. За него е неподходящо от животновъдството и частния сектор да се лишат от средства, които да отидат за държавни дружества, които нямат готовност да усвоят такива пари.

„Вместо да се поставя под риск усвояването на тези средства, най-простичко е да се прехвърлят в  подмярка 4.1 където има готови проекти и парите да изпълнят предназначението“, категоричен е той.

Като се има предвид тежката и дълга процедура при купуването на дронове от Изпълнителната агенция за борба с градушките, от птицевъдния сектор не са оптимисти, че времето ще бъде достатъчно и парите ще трябва да се връщат.

Свиневъдния и птицевъдния сектор вече са писали на аграрния министър, тъй като това са двата сектора, които останаха неподпомогнати по мярката за Украйна. 

Колебания в ЕС за праговете на вредни емисии в животновъдните ферми

„Последните месеци само пишем писма и не получаваме никакви отговори, наложи се като тенденция, че свиневъдството и птицевъдството са индустриалните сектори в земеделието. След като Брюксел сложи и говедовъдството към индустриалните замърсители, това показва, че няма нужда от такова деление. Не може да се делят секторите“, категоричен е от своя страна изпълнителният директор на Асоциацията на свиневъдите в България Димитър Михайлов.

Според него има опасност тези сектори да загубят своя потенциал и смисъл. „Заради политическата ситуация никой не иска да преговаря с нас и да взема решения“, смята той.

„По целия Стратегически план ние си говорим с едно редовно правителство и едно временно правителство и винаги сме уведомени за техни намерения без да слушат браншовите организации. Тези тематични и работни групи по скоро имат информационен характер, където ни съобщават какво са решили вместо в тези работни групи да се формира политиката на земеделието“, убеден е Михайлов. 

„Най-важното за служебния кабинет е да не позволим тази година загуба или връщане на средства“, заяви от своя страна зам.-министър Тодор Джиков, цитиран от аграрното ведомство.

По време на заседанието е станало ясно, че 83,4 млн. евро да бъдат насочени към бюджета на общинската подмярка 7.2. Други 17 млн. евро са предназначени за целеви прием за общините Марица и Калояново, пострадали от наводненията през 2022 г., информират от пресофиса на министерството.

Предвижда 10 млн. евро да бъдат насочени и към бюджета на мярка 20 за техническа помощ, с цел закупуване на GPS устройства за стада от над 50 животни. 16,6 млн. евро отиват за финансиране на всички одобрени проектни предложения с равен брой точки по процедурата за енергийна ефективност. 

Разплатените средства до момента са над 2,3 млрд. евро, което е над 61% от общия бюджет, изчисляват пък от Държавен фонд "Земеделие".