Основна тема от последните няколко дни е новината за отварянето на кризисния резерв на Европа. ЕК гласува отпускането на 16,75 млн. евро от кризисния резерв за българските фермери. Парите трябва да компенсират стопаните за внесените количества украинско зърно.

Гласувайте: Виждате ли смисъл във фермерските протести в момента?

Фермерите бързичко извадиха калкулаторите и сметнаха, че помощта ще бъде недостатъчна. С това се съгласи и служебното ръководство на Министерството на земеделието. 

Но нека погледнем ситуацията по-детайлно.

Безспорен факт е, че зърнопроизводството е сектор, който генерира милиарди. А в същото време пострада много от войната в Украйна.

“В България има над 35 млн. декара обработваема земя. Сектор “Зърнопроизводство” получава субсидии, ако изпълни изисквания и спазва тежки еврорегламенти приблизително 1 милиард лева на година. Плаща данък печалба само на субсидиите над 150 млн. лева. Сектор “Зърнопроизводство” изплаща ренти за приблизително 3 млрд. лева всяка година.  

Паричният поток в сектора е над 9 млрд. лева, без инвестиции в дълготрайни материални активи. В него са заети над 20 000 семейства”, коментира председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова в социалните мрежи.

В същото време както Агри.БГ пръв писа тези 16,75 милиона евро ще се отпуснат само и единствено за пряко засегнатите зърнопроизводители. Парите трябва да компенсират количествата, които фермерите имат на склад. 

В петък, 31 март, Главна дирекция “Земеделие” (DG Agri) проведе среща за журналисти от България, за да изясни основните моменти по отпуснатата помощ. Агри.БГ бе част от събитието и зададе своите въпроси. Ето какво научихме:

- Този пакет ще бъде отпуснат само и единствено за фермерите от сектор “Зърнопроизводство”;
- Предстои парите да пристигнат в България до дни, след което страната ни трябва да изготви критерии;
- Спряганата за поискана допълнителна помощ от 50 млн. евро е в сферата на вероятностите;
- ЕК вече обмисля отпускането на допълнителен пакет плащания, но той няма да бъде по-висок от вече одобрените 56 млн. евро за България, Полша и Румъния;
- ЕК цели да субсидира 50% от загубите на производителите, останалите 50% загуби може да се компенсират от държавата чрез собствени средства.

 

В отговор на въпрос на Агри.БГ експертите от DG Agri коментираха, че отделеният ресурс от 16,75 млн. евро за България ще бъде насочен само и единствено към фермерите от сектор “Зърнопроизводство”.

Въпреки че има множество сектори, които бяха засегнати от украинския внос, както и от войната в Украйна, от ЕК са категорични, че не е възможно използването на този бюджет за други сектори.

“Ще проверяваме дали страните-членки разходват правилно парите, тъй като те ще трябва да докладват до ЕК как помощта е била разпределена към тези фермери”, добавиха експертите.

През изминалата седмица зам.-министърът на земеделието Тодор Джиков спомена, че ще искаме от Брюксел и допълнителна помощ от 50 милиона евро. Попитахме експертите от ЕК наясно ли са с това и възможно ли е да се случи?

Оттам са категорични, че допълнителен ресурс за България, Полша и Румъния вече се дискутира, като новият пакет ще бъде подобен на сегашния, не по-голям.

“България може да добави още 100% от стойността на пакета, който ЕК отпусна. Отделно от това страните-членки може да нотифицират и допълнително национално доплащане, като то не е обвързано с таван. Полша вече направи това и получи одобрение от Комисията”, обясниха от DG Agri.

Как ЕК решава кой сектор да подпомогне при криза?

По думите на експертите се прави анализ на два етапа. На първо място се анализа конкретният сектор и пазар. Какво се случва с вноса, износа, залежелите количества. В същото време се следи и разликата в цените на съответния продукт. 

В случая с кризисната помощ за зърнопроизводителите от ЕК са наблюдавали цените на зърното, което идва от Украйна, както и средните цени на европейския пазар, и тези на националния пазар на съответната страна-членка, която иска подкрепата. 

“По този начин разбираме как ниските цени на вносното зърно, в случая от Украйна, влияят на пазара и създават ли реално натиск върху националното производство в дадената страна.

Вземайки предвид тези два елемента анализираме какви са евентуалните загуби към тези конкретно засегнати фермери и се опитваме да ги компенсираме. От страна на ЕК се опитваме да компенсираме половината от тази загуба, която виждаме, че се е оформила и съответно да дадем възможност на страните-членки да допълнят тази компенсация със 100%. И така се опитваме да компенсираме напълно загубите на тези засегнати стопани”, добавиха експертите.

Всяка допълнителна помощ, дори и национална, трябва да мине първо през нотифициране. А това отнема дни, понякога дори месеци. От DG Agri обаче увериха, че разглеждат нотификациите по тяхната спешност.

При желание на България да нотифицира допълнителна държавна помощ за засегнатите производители от вноса на украинско зърно, можем да имаме зелена светлина до дни след получаване на нотификацията.