Какво трябва да се е случило, че да решиш да пишеш на еврокомисаря по земеделие Януш Войчеховски. Колко трябва да си обезверен, че да пробваш да бъдеш чут чак в Брюксел. И колко трябва да си оптимист, че нещо ще се промени. Но си длъжен да опиташ. 

Гласувайте: Съгласни ли сте с рязкото вдигане на осигурителния праг?

Поне така вярват онези до тук 22 стопани, които са се подписали под колективно писмо на животновъди с орязани площи по СЕПП за Кампания 2021. Към него те прилагат 49 снимки на площи, които са изключени от слоя за подпомагане, след като са били там повече от десет години.

За много стопани това означава санкция в троен размер, която в показаните случаи обхваща изцяло подпомагането, даване на прокурор и три години без право на регистриране на площи за директно подпомагане. 

„Досещате се, че става въпрос за фалити. Какво следва: идва „правилният“ стопанин или арендаторът благодетел, наема площите и осигурява устойчиво развитие на своето стопанство. Санкционираните фермери фалират и след като са освободили териториите, тръгват да мият чинии в Германия“, пишат ощетените животновъди.

Според тях още по-абсурдно е обжалванията по регламент да отиват в същата дирекция, която е извършила промяната на слоя. Затова подаването на възражение до служителите, които са орязали стопанина, е повече от безсмислено.

„Каква отговорност носи проверяващият за своеволията си – никаква! Каква отговорност носи Министерството на земеделието – никаква! Каква отговорност носите вие от Брюксел – никаква!“, питат реторично подписалите писмото.

Те изреждат няколко натрупани с годините проблеми в сектора, които спъват работата на реалните животновъди:

  • В България всеки близък „фермер“ до чиновниците може да наеме пасището пред твоята ферма, дори и животновъдният му обект да е на 50 км от теб, и да е ясно, че няма как да докара животни да пасат (такива обикновено са виртуални). Той докарва шредера и унищожава зелената маса, за да вземе субсидии, и животните няма какво да пасат;
  • В България плащаме данък върху директните субсидии;
  • В България могат да те изхвърлят от слоя за подпомагане по Първи стълб, без никой да ти обясни защо, като това те вкарва в дългове, защото се дължат наеми и ренти;
  • В България Втори стълб е недостъпен за малките и средните ферми, защото никой няма 300 000 – 500 000 лв. или повече, за да си купи техника, и после да чака и да се моли чиновниците да отпуснат половината от тази сума;
  • В България няма намаление по ДДС за фермерските продукти;
  • В България няма Закон за браншовите организации;
  • В България няма държавна политика срещу прекупвачите на животни;
  • Тази година в България почти двойно се повишават осигуровките в земеделието и животновъдството.

Затова фермерите настояват за пряка намеса от Брюксел и мерки, които да премахнат възможността са субективизъм. Те не желаят писмен отговор, а действия. Идеята е това писмо да бъде изпратено и в офисите на всички парламентарно представени партии в ЕС. 

„Всеки фермер желае екологична насоченост в развитието на фермата си. Всеки иска енергия от възобновяеми източници, добра механизация и иновации, които ще подпомогнат фермерския труд и ще го направят модерен и престижен. Но реалната ситуация е такава, че фермерът се бори с администрацията на МЗм за своето оцеляване“, се посочва още в писмото.

Ако и вие сте с орязани площи и искате справедливост и предвидимост на подпомагането, може да се свържете с авторите на писмото. Те имат уверението и на някои браншови организации за подкрепа. 

Междувременно от ресорното министерство ни увериха, че тази година възраженията са наистина повече, но за по-малко декари. А за нас остава недоумението къде е истината и какво ли ги чака фермерите, когато от 2023 г. ще се въведе електронна система за мониторинг на площите. Не ни се мисли...