Идеята на Брюксел е проверките на място да се заменят изцяло от сателитно и самолетно заснемане, за да има по-голяма точност и да се минимизира субективният фактор. Какво се получава на практика – масово изключени площи от слоя за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП).

Гласувайте: Съгласни ли сте с рязкото вдигане на осигурителния праг?

За проблема сигнализират животновъди и то не нови в сектора, а такива, които чертаят и получават подпомагане за своите пасища от години. Тоест те са наясно какво се очаква от тях и никой доброволно няма да рискува да заобикаля правилата, защото знае какво ще последва – в най-добрия случай санкциониране, а в лошия – спиране на субсидии за три години напред и даване на прокурор.

Очакваме Министерството на земеделието да ни предостави официална статистика на подадените възражения за тази и миналата кампания за директни плащания. Няма да се учудим, ако тази година те се окажат по-малко и то не за друго, а защото стопаните отказват да бъдат част от поредната загубена кауза.

На тематичната ни анкета дали имате орязани площи по СЕПП са отговорили над 760 стопани. Сякаш без изненади преобладава положителният отговор (79%).

Обнадеждаващо е, че 40% от анкетираните са подали възражение в срок. Почти толкова обаче са и техните колеги (35%), които са си замълчали, защото не виждат смисъл. Едва 4% са тези, които въпреки че са ощетени, са съгласни с посочените данни в проекта на специализирания слой.

Сред щастливците, чиито декларирани площи са включени изцяло в слоя за подпомагане, са едва 13% от отговорилите. Още 5% са тези, които нямат разминавания, но пък срещат проблеми от друго естество. В повечето случаи става дума за битка с общината, която предпочита да отдава пасища за фотоволтаици например или да сключва едногодишни договори, пренебрегвайки механизма, определен в чл. 37и, за отдаване на пасища на животновъди без търг за минимум 5 години.

Сред анкетираните има и такива, които не кандидатстват по СЕПП, тъй като не са допустими (3%). Това се случва например, когато си санкциониран в предходни кампании за директни плащания и ти се отнема правото за подаване на заявление за три години напред.

Читатели на Агри.БГ коментират, че проблемът е повсеместен, а не само при животновъдите. Например дребен фермер споделя, че са му орязали 10 дка бадеми в перфектно състояние, въпреки че са поне 40-годишни.

Според наблюденията на друг „при всяко самолетно заснемане е неписано правило пасищата и ливадите да бъдат орязвани поне с 50 дка x 3 = 150 дка. Ефектът от възраженията е нулев, даже може да отнесеш и няколко декара отгоре санкция.“

Нещо куца не само в дистанционния контрол, но и в методиката за извършване на физическите проверки. При неясна снимка се изпраща служител на място. Но той де факто не може да помогне на животновъда, защото не може да влезе във вече дистанционно контролирания файл на Блоковете на земеделските стопанства.

Друг абсурд е да получиш писмо, че си орязан, да възразиш и да дойде проверяващ, който да оцени какво е било състоянието на площите година по-рано.

Разбира се, има и ентусиасти фермери, които търсят правата си по съдебен ред, но и там не липсват изненади. 

„Административният съд назнача вещо лице, което идва на терен. Няма абсолютно никаква техника (даже елементарен GPS!), разхожда се с някакви скици, не прави никакви записи от това, което му се казва, нито от това, което вижда. И в крайна сметка при изготвянето на въпросното експертно заключение вещото лице започва да играе на тото!“, споделя от личен опит читател на Агри.БГ.