Средно по 499 кг от декар жънат стопаните от Добричка област. Кампанията по прибиране на хлебното зърно е още в началото.

Важно! Вижте електронните формуляри по интервенциите за Кампания 2023

Ожънати са едва 200 000 дка от засетите през есента шест пъти повече площи. В отделните общини земеделските производители отчитат различни средни добиви – от 650 кг/дка до 369 кг/дка. По-слабите резултати са в крайморските общини и в районите с оскъдни валежи. 

Сериозните притеснения на стопаните са свързани не с добивите, а с реализацията на продукцията, за която няма пазар.  

„Ние вложихме изключително скъпи консумативи - по 2000 лв./тон торове, препарати и семена на завишени цени. За моите 36 години практика и работа в земеделието, сигурно това ще бъде най-скъпата година на производство на зърно“, сподели Стелиян Стоянов, управител на фирма, която обработва близо 30 000 дка земя. Според фермера тези разходи трябва да се калкулират, те влизат в себестойността на продукцията. 

По традиция бялата жътва в стопанството започна с традиционен ритуал внивите край село Рогозина – зажънване на сноп житни класове със сърп под бавните и тежки добруджански песни, пресъздаден от самодейците от село Спасово. Снопът беше поставен на рамото на стопанина на нивата, а Варненският и Великопреславски митрополит Йоан благослови жътвата и извърши празничен водосвет за здраве и берекет. 

На този етап голяма част от складовете на земеделците в Добруджа са пълни със зърно от основните полски култури – пшеница, царевица и слънчоглед. 

„Ние имаме мощности да съхраняваме 40 000 тона и в момента не продаваме, имаме къде да приберем продукцията си и да се ориентираме на пазара. Но проблемът е друг. Една цена от 350-400 лв./тон доникъде не може да удовлетвори земеделското производство при един среден добив от 450 кг/дка“, подчерта още Стелиян Стоянов. Сметките показват, че фермерите трудно ще възстановят направените разходи и ще се наложи да складират една доста по-скъпа реколта. „Освен това трябва да се плати рента на собствениците на земя, задължително трябва да останат средства за развитие и възпроизводство, иначе няма как да вървим напред“, допълва Стоянов. 

Земеделският стопанин е категоричен, че натрупаният опит през последните три десетилетия го е научил да не се отказва и да върви напред. „Нека колкото е възможно по-малко хора, които не разбират от земеделие, да говорят за земеделие“, заяви още Стелиян Стоянов.