Цените, които в момента виждаме на пазара, не отговарят на действителността, коментира пред Агри.БГ зеленчукопроизводителката от Ръжево Конаре Гюрга Дарджонова.

Всичко за Кампания 2023

Тя и съпругът й от 11 години се занимават със земеделие. Отглеждат предимно салати и подправки, като намират пазар и в големите търговски вериги. По думите й крайната цена на зеленчуците у нас е сериозно завишена.

„Една салата ни я взимат на 0,50 лв., а във веригата стига до 1,50 лв. Разбирам, че има логистика и т.н., не се бъркам в надценката, но е прекалено голяма. По средата на веригата някой печели твърде много, а според мен основната печалба трябва да е за производителя”, заявява Гюрга.

Стопанството й е пазарно ориентирано, не разчита на субсидии, а търси да отговори на изискванията на пазара и да предостави съответното качество, за което са нужни инвестиции и труд. „Смея да кажа,че българският клиент е доста по-взискателен. На Запад в големите вериги доматите не са наредени както тук, има си криви краставици. Политиката им позволява по-лошо качество и клиентът не е така придирчив”, споделя Дарджонова, която години наред е живяла и работила в чужбина.

Гюрга Дарджонова: И в нашите търговски вериги има зеленчуци с ниско качество, те са вносни. Изискванията към българския производител са големи, а вносът често е без това качество.

Въпреки тъжното заключение, зеленчукопроизводителката вярва, че правилната политика не е в ограничаване на вноса, а в развитие на родното земеделие, възможност за инвестиции за осигуряване на целогодишно оранжерийно производство например. От ключово значение по думите й е и кооперирането между производителите, което ги прави сериозна единица-фактор на пазара.

„Много колеги казват, че можем да захраним България и да спрем вноса, но нямаме възможността да го правим целогодишно, а всички искаме да ядем целогодишно. Това налага вноса, при който обаче се работи с определени квоти и те трябва да бъдат изпълнени. Това е пазарна политика, но не се разбира понякога от колегите. На този етап в България няма как да си позволим целогодишно производство”, заключава Гюрга Дарджонова.