След години наред работа в чужбина Гюрга Дарджонова открива призванието си у дома, в България. Преди 11 години тя и съпругът и започват малко като на шега да се занимават със зеленчукопроизводство в известното Ръжево Конаре, а днес това вече е семейният бизнес и любимата им работа.
В стопанството на 39-годишната производителка се отглеждат зеленчуци на открито и в оранжерии върху площ от около 50 дка. През годините семейството произвежда домати в оранжерии, после - пипер, докато се спре на салатите и подправките. Гюрга вярва, че ключът за успеха в сектора е в пазарната стратегия и модернизацията. С това бизнес отношение семейството постига добри резултати и изпреварва редица дългогодишни производители.
Когато се прибрах в България, мъжът ми беше направил първите си стъпки в земеделието и реших да му помогна. В началото беше само това и един вид хоби, но и на двамата ни хареса. Решихме това да е основното ни препитание. Ние сме първите земеделци в семействата ни. Професиите ни нямат общо със земеделието. То обаче се превърна в любима работа и семеен бизнес. Възможността да не си затворен между четири стени в някакъв офис, да си сред природата, да създаваш с труда си ценен продукт – това стана много моето нещо. Има трудни моменти, но не се отказваме.
Не са една и две, разбира се, все пак земеделието е фабрика под небето. Докато добием опит, се учехме от грешките си, имаме и трагикомични истории. Когато започнахме с домати в оранжерии имаме една такава. Беше средата на март, бяхме разсадили в оранжериите вече, всичко беше ок и очаквахме новия сезон. Една сутрин, докато мъжът ми е в стопанството, отнякъде започва да приижда вода и да залива оранжериите.
Оказва се, че имало силен валеж наблизо и са пуснали някакъв канал, който от около 20 години не е ползван. Той минава непосредствено покрай стопанството ни и е обраснал целия, преля и наводни оранжериите. Впоследствие преместихме оранжериите, но тогава помня, че всички ни съветваха да изкореняваме и каквото можем да продадем като разсад. Ние го запазихме. Да, загубите бяха значителни, но извадихме продукция, която дори реализирахме.
Знаете, преди две години ужасяваща градушка се изсипа в нашия район. Тя унищожи абсолютно всичко, което имахме.
Щети от градушката в Ръжево Конаре през 2021 г.
За салатите нямаме право на субсидиране, миналата година получихме са от помощта заради войната в Украйна. Когато пострадахме от градушката можехме единствено за разрушените съоръжения да получим компенсации и, да, възстановиха ни ги.
Някои колеги са доволни от застраховките, други смятат, че ползи няма – чувала съм и двете гледни точки. Моето мнение е, че ако някой иска да се занимава професионално със земеделие, би трябвало да се застрахова. Нашата дейност е високо рискова и сами си решаваме да я правим, никой не ни е притиснал в ъгъла, за да го работим.
Тази година мислим да застраховаме. При нашите култури и е малко по-сложно, защото има ползване на един парцел няколко пъти през годината, но ще го направим. В крайна сметка не смятам, че държавата е длъжна да ни плаща на 100% щетите. Това са данъците на всички ни. И за субсидиите, които получаваме, съм на това мнение.
Те не са социална издръжка, не са, за да се храним с тях или да обезпечават напълно производството ни, те са допълнителна подкрепа, но земеделието също е бизнес и се намираме в пазарна икономика, не може да се лежи само на субсидии.
Пласираме продукцията си в търговските вериги, на борси и в хранителни магазини. Сега по-сериозният ни пазар е във веригите. Опитваме се да сме конкурентноспособни, да отговаряме на европейските изисквания и да предлагаме качество. Засега сме постигнали добри резултати.
Не едно нещо е нужно, за да правиш земеделие на ниво, но искам да акцентирам върху значимостта на обединяването между производителите. Единствения възможен начин отделни малки или средни производители да достигнат до по-голям пазар дори и в чужбина, е чрез коопериране. Много ми се иска повече колеги да разберат това. Именно чрез такова обединяване ние успяваме да реализираме продукцията си.
Тази година няма да гледаме салати, тъй като са много високи цените на производството и не отговарят на изкупните цени. Занапред ще видим. Сега ще заложим на копър и магданоз. Те не изискват такова третиране с препарати, не са сертифицирани, но на практика са близки до биопроизводството.
Работната ръка е голям фактор, става все по-трудно да бъде намерена такава на приемлива цена. При подправките е възможна механизация, ние имаме такива косачки, така ще спестим разходи за работници.
Няма как да разчитам на чужд човек да ми заготви продукцията. Случвало се е да отидем сутрин и да се окаже, че нямаме работници. Това е така, защото работим с такъв контингент, който като днес вземе пари, утре не са му нужни, може да прескочи ден работа. Ние обаче не можем да си позволим това, затова се принуждаваме да механизираме производството. Нека да сме живи и здрави, имаме планове да разрастване и развитие, нямаме намерение да се отказваме.
Със съпруга ми обичаме разходките сред природата, крадем си понякога време за това. Аз лично разпускам също и с гледането на филми, любими са ми комедиите и фентъзи. Потапянето в илюзорния свят също носи наслада, но най-добре се чувствам близо до земята.
;void(0);){kind=link}