Разсадите в Северозападна България за ранно полско производство традиционно се правят поне с 10 дни по-късно от тези в южната част на страната. Причина за това е по-суровият климат в този район на България.

Гласувайте: Нужни ли са повече пари по Ковид мярката и de minimis?

„Винаги чакаме да мине 20 февруари за този разсад, който ще излезе на полето след като минат и последните слани. А те тук при нас падат до началото на май месец понякога. Ако направя разсада по-рано, той ще прерасте и после ще се захване по-трудно“, обяснява Емилия Иванова, която се занимава с производство на разсад и зеленчуци в предпланинската част на региона.

Първите дни на месеца тя е използвала за подготовка на парника, в който ще сее семената. Ще го направи в оранжерията, но под допълнителен тунел, защото не може да си позволи да отоплява. Площите даже вече са изорани втори път.

„Много е важно почвата да е рохкава и наторена. Иначе нищо не става. Аз даже ползвам една система, която не е никак лоша и винаги ми дава добри резултати. Правя лехите и там, където ще сея, поливам с вряла вода. Така съм сигурна, че съм предпазила бъдещите растения от неприятели и даже от ларвите им. След няколко дни като изсъхне, отново прекопавам и поливам с топла вода и малко калиев перманганат. Докато пръстта е още топла, засявам семената и ги завивам с предварително печена във фурна и охладена до телесна температура ситна пръст. Това за мен е идеалния старт за растенията и съм доволна от него вече няколко години“, разказва Емилия.

Завива плътно парника с найлон и няколко дни въобще не го пипа докато не види, че парата от топлината е започнала да се стича на капки по покритието. От този момент започва да проветрява по малко и всеки път увеличава времето, за да получи в края на април един наистина кален и здрав посадъчен материал.