Бен Колчестър е биопроизводител от Килкъни, Ирландия. Той работи върху проект за защита на почвата и околната среда и осигуряване на здравословна храна на крайния потребител. Наскоро бе избран за експерт във фокус група за контрол върху плевелите без употребата на химикали, научаваме от сайта на Европейската комисия.

План за (противо)действие на биото - къде сме ние?

През последните десетилетия земеделието стана все по-зависимо от употребата на хербициди и инсектициди. Хербицидите помагат да се повишат добивите, но те може да имат негативен ефект върху околната среда, биоразнообразието и човешкото здраве. Поради това ЕС отскоро залага на политики, които прилагат техники за управление на плевелната растителност без употребата на химикали.

По този начин може да се намали негативното въздействие на хербицидите върху природата и здравето на човека, като едновременно се запази и конкурентоспособността на европейското земеделие. Тези техники включва ротация на култури, механично плевене, употреба на алтернативни активни субстанции.

Между 2018 и 2019 г. двадесет експерти (фермери, консултанти, учени и други) от различни географски региони на Европа работиха заедно върху фокус група, която изследва предизвикателствата и възможностите за внедряване на нехимични техники за растителна защита в обработваемите земи на ЕС. Резултатите от тяхната работа бяха представени във финален доклад. В него четем няколко идеи и решения: промяна на дизайна на системите за отглеждане на култури, прецизен нехимичен контрол на плевелите, плевелна биология, използване на толерантни сортове култури и др.  

Един от тези експерти бе ирландският биопроизводител Бен Колчестър.

Повече от 40 години в стопанството ни развиваме земеделие, което уважава почвата, добитъка, околната среда и хората, които консумират храната, която произвеждаме, казва той.

Фермата на Колчестър се намира в Килкъни. Създадена е през 1976 г. и разполага с площ 185 акра. Там се отглеждат овес и маслодайна рапица, които се пресоват и продават. Освен това има доялни за овце и крави, за да може да продават продукция директно на клиентите и на фермерските пазари. Стопанството търгува още с пчелен мед, тъй като се грижи за 50 кошера.

Колчестър решава да се присъедини във фокус групата, тъй като това е възможност да бъдат генерирани нови идеи и начини за нехимична борба с плевелите. Още след втората среща той е вдъхновен да тества някои идеи в собствената си ферма.

Сеене на зърнени култури в жив мулч от детелина

Първата идея, която тества, е използване на жив мулч от детелина, за да се елиминират едногодишните плевели в детелината. За целта включва паша на овце и косене.

Засадих бяла детелина с малки листа в редици от по 25 см. Планът беше да засея зимен овес между редиците с детелина. Този тест се оказа неуспешен. Макар детелината да се разви добре, въпреки пашата и косенето, имаше изключително много плевели при овеса.  

На прав път ли е ЕС в биоземеделието?

През лятото на 2019 г. бях на събитие във Великобритания, посветено на бъдещето на нехимичния контрол на плевелната растителност. Бяха демонстрирани различни технологии, сред които електрически устройство за плевене, плевене с гореща пяна и др. Те не ми допаднаха, казва Колчестър. За него те били свързани с разход на много енергия и не били елегантно решение.

След като се прибрах, реших,  че най-доброто решение е използването на друг мулч. Имахме нужда от нещо, което ще унищожи покривната култура в началото на сезона, за да се развие пролетната култура. Докато чакаме покривната култура да се развие достатъчно обаче, ставаше късно за стартиране на следващата, споделя биопроизводителят.

Така се заражда нова идея – да се използва подрязващ механизъм заедно с ролката за кримпване. Идеята е, че ако покривната култура е кримпвана и след това корените бъдат срязани, без да се нарушава как покривната култура се развива на земята, тогава плевелите може да не покълнат и реколтата може да се засее през мулча.

На този етап се страхувах от нов провал, така че не бях готов да инвестирам твърде много време и пари в него, затова направих машина, която може да даде индикация дали ще работи. Даде положителни резултати! Така че сега създавам окончателна версия на машината.

Модифициране на машината

Докато е във фокус групата Колчестър стига до извода, че трябва да използва не L-образни мотички на своята машина, а A-образни. След консултация с други фермери и експерти решава в крайна сметка да използва и двата вида. Машината е снабдена с една лява и дясна L-образна мотичка, след което следват A-образни. Това решение свърши добра работа при културите ми таз година.

 

 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

ЕК с нова инициатива: Мини подкасти, посветени на селското стопанство

Биопроизводителите искат разширение на екосхемите

Новите насаждения влизат в отделна схема