Екосхемите са тези интервенции, които трябва да претърпят може би най-голямо моделиране, за да отговорят на завишените амбиции за екологичност в новия програмен период на Общата селскостопанска политика (ОСП). Докато чакаме обаче 2023 г. да чукне на врата, екосхемите ще продължат да се прилагат по сходни условия за допустимост, като поддържащо плащане за земеделските стопани.

Министерството изменя схеми след бележки от бранша

По време на пореднотозаседание на Тематичната работна група по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2021-2027 г. бяха обсъдени именно проектите за екологичните схеми за биологично земеделие (земеделски площи) и (селскостопански животни). 

Фондация Биоселена изпрати становище с предложения за моделиране на екосхемите. Едно от тях касае площите, заявени по екосхемата за биологично производство – растениевъдство. Според Биоселена те трябва да бъдат допустими за подпомагане по останалите три екосхеми: засилена диверсификация на културите, поддържане на междуредията на трайните насаждения и екстензивно поддържане на постоянно затревените площи с пасищни животни там където е възможно. 

“На първо място преместването на плащанията за биологично растениевъдство и животновъдство след изтичане на преходния период (т.н. поддържащо плащане) от интервенцията „Биологично производство“ във Втори стълб към екосхема в Първи стълб би освободило финансов ресурс за подпомагане на повече нови стопанства и повече нови площи, които да влязат в системата на биологичното производство”, обясняват от Биоселена.

Според тях заделеният в настоящата ПРСР бюджет за мярка 11, който е в размер на 191 593 439 евро, не беше достатъчен. 

“Наложи се да се правят промени в посока ограничаване на бенефициентите, които кандидатстват по мярката и в крайна сметка, резултатът в края на 2019 г., е намаляване на площите в биологична сертификация до 2,34% от използваната земеделска площ в страната. Средната стойност за ЕС-28 е 7,92 %. Заложената цел в Стратегията „От фермата до трапезата“ е 25% до 2030 г.”, изтъкват от Биоселена.

Според експертите от фондацията, дори България да си постави неамбициозната цел 10% от използваната земеделска площ да бъде в биосертификация през 2030 г., това означава, че при актуалните ставки за подпомагане на културите по мярка 11, необходимият бюджет в новата интервенция „Биологично производство“, би бил поне 700 млн. евро. 

Биологични животни ще вземат пари и по екосхема

“На фона на предлаганото увеличение на броя агроекологични дейности с нови като “консервационно земеделие” и “интегрирано производство”, е нараснал броя местни породи животни и сортове растения. Увеличаване на бюджета на интервенцията „биологично производство“ не е реално. Това на практика означава, че България ще остане с 2,34% биоземеделие до 2030 г. Затова смятаме, че разписването на текстовете на интервенциите трябва да се обвързва и с по-реалистично планиране на ефекта и резултатите от прилагането на тези текстове. Както и съобразяване с целите на двете стратегии, които България е длъжна да спазва”, категорични са експертите.

Те допълват, че по отношение на възможността за допустимостта за заявяване на едни и същи площи по екосхемата „Биологично производство“ - растениевъдство и останалите три схеми, е нещо напълно логично, защото плащането се предоставя за различни дейности, които не се дублират. 

“Един биологичен стопанин на овощна градина може да отглежда овошките си без да затревява или мулчира междуредията си. Но ако реши да го прави, той би трябвало да може да кандидатства и по екосхемата за поддържане на междуредията. Същото важи и за разнообразяване на културите – напълно е възможно биостопанство да отглежда само три култури, но ако реши да разнообрази производството си с повече – да бъде допустим  бенефициент и да заяви и площите си по екосхемата за засилена диверсификация на културите. Същото се отнася и за био ферми с пасищни животни”, заключват от Биоселена.

Все още критериите за допустимост се дискутират. Агри.БГ продължава да следи темата.