Непрекъснат сблъсък с българската бюрокрация и проверки от различни институции, които отнемат стотина дни в годината, това казва биопроизводителката Ели Илиева в интервю за Института по пазарна икономика (ИПИ) по темата за свръхрегулациите у нас, които засягат бизнеса.

Пуснаха уведомителните писма по мярка 11 Биоземеделие

Илиева е един от доайените на Българска асоциация „Биопродукти“, произвежда зърнени биохрани във фермата си във Врачанско и е известна на фермерския пазар в столицата. Споделя, че от 10 години бори противоречията в законите и наредбите у нас. Производителката се е отказала от смесеното биопроизводство, което по думите ѝ се е оказало прекалено сложно пак заради регулациите. 

„Регламентацията у нас е не просто строга, страховита е. Ако един производител трябва да се биосертифицира, се започва от земята, не от продукцията“, разказва Илиева и пояснява, че проблемите при компенсаторните плащания за преход от конвенционално към биоземеделие са редица.

“През трите години в преход не те следят чак толкова стриктно. Но в момента, когато се обявиш за биологичен производител, започват непрекъснатите проверки. И ние непрекъснато трябва да се доказваме, че сме невинни. Взима се почвена проба, проба от растенията, ако правя преработка – проба и от преработената продукция. И това си го плащаш, 350 лева е най-ниската цена на проба”.

Отделно от това е бумащината. Може и да сме в електронна ера, може производителите да попълват дневниците на компютър, но трябва да ги разпечатат три пъти - по едно копие за службата Растителна защита, за Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ), за Министерството на земеделието. Отделно във всеки един дневник трябва да се запише и провери дали биофермерът е влизал в блока и какво точно е направил. Като капак от БАБХ не признават дневника на компютър, трябва да го има написан и на ръка“, изрежда процедурите биопроизводителката.

В доказателство за преклената бюрокрация у нас Ели цитира европейския регламент за биоземеделие, който е 800 страници, но само у нас има определени такива наказания. От асоциацията проверили как се прави в ЕС.

Оказало се, че в Нидерландия санкциите са 5, а у нас са 25. Във Франция са 3, в Австрия 7. От поне 10 години в Европа фермерите не се занимават с очертаване на площи. Това се прави по електронен път и само се проверява.

Ели Илиева: Ако намаля площите си, ме наказват. Ако ги увелича – също, защото поемам нов ангажимент. Мен ме наказаха за намаляване на площта, защото при очертаването един блок просто изчезна и аз не съм видяла.  Ливадата си е там, ама какво от това.

Биопроизводителката споделя с тъга, че основната част от биопродукцията у нас отива за износ, при това като суровина, а поне 90% от преработената у нас продукция отива навън. Самата тя се заема да прави безглутенови царевични макарони – със шафран, с гъби шийтаке, с лют пипер, планира и с розова вода (всички от български биопроизводители). Това, което следва, е отново сблъсък с бюрокрацията и с прекупвачите.

Идеята фермерите сами да организират пазара си също не се осъществила лесно. По думите на Илиева сергиите под прозорците на министерството са на открито, защото от 5 години организаторите се борят с бюрокрацията. Правото да сложиш сергия там струва 45 лева на ден. На пазарите, за по-голяма площ, е 6-8 лева, споделя тя. Затова на нейния щанд има продукти и от други производители – за да си поделят разходите. 

Опитът да влезе в една от големите вериги също се оказал неуспешен. Поискали над 2000 лева за сертификат по техен стандарт, макар че има сертификат за биопродукция, валиден и извън ЕС. За да я има в брошурите – към 1000 лева на месец. “Колко макарони трябва да продам, че да покрия само таксите? Като го сметнах, излезе, че трябва да сложат цена, която ги прави непродаваеми”, констатира Ели Илиева.

Освен това се намесват и нерегламентирани прекупвачи, които изнудват производителите за ниски цени. “Покрай проектите за биопреработватели бях изнудвана от няколко страни, че няма къде да си продавам продукцията. Е, не е вярно, стига да имаме тази цена, която е приемлива за хората,заявява фермерката и споделя за финал най-голямото си дразнение:

“Вече ми е омръзнало – няма министър, няма политик, който да не се снима с нас. Кълнат се как за тях биологичното е приоритет. Но после идват чиновниците..."