След тази тежка година и заради липсата на адекватност и подаване на ръка от държавата, повече от 50% от зеленчукопроизводството в държавата няма да съществува. Съвсем отговорно го казвам. През 2024 г. това ще се види. Това коментира Цветан Цеков от Националната браншова камара ,,Плодове и Зеленчуци”, който е и земеделски производител, по време на брифинг на Българската аграрна камара (БАК).

Вижте всичко по темата "Внос на украинско зърно"

 

Цеков подчерта, че подкрепя общонационалните протести на своите колеги.

“Всички знаем и виждаме какво се случва на пазара, както и какво е състоянието на българското производство на плодове и зеленчуци. То не е по-различно от това на колегите от сектор “Животновъдство”. Години наред бяхме смазани от незаконен внос, от сив сектор, от нелоялни практики и в същото време, когато ни бъдат налагани принципи на производство, заради това, че сме в европейската общност, а в същото време се вземат безпринципни решения, ние няма как да просъществуваме.

Взеха ни пазарите. А последните 2 години заради войната в Украйна там, където ние изнасяхме вече не можем да го правим. Всичко това заради тази безпринципна позиция и заради продукция, произведена по различни стандарти, с различен тип методи на производство”, каза още Цеков, визирайки забраната за внос на украински стоки. 

Как да оцелеят? Това е големият въпрос, който производителите си задават.

“В момента говорим за производство, за политики, за това, че ние не можем да реализираме това, което сме произвели. На този етап българският производител на плодове и зеленчуци най-вероятно ще прекрати голяма част от своето производство. 

Ние искаме средства, за да продължим да произвеждаме. За да можем да бъдем компенсирани за това, което се случва на вътрешните пазари, на международните пазари... заради невъзможността да продаваме продукцията си”, добави производителят.

Тази година овощарите се сблъскаха и с множество климатични аномалии. В голяма част на страната плодовете измръзнаха, а компенсациите все още се чакат.

“Това е може би най-тежката година за производителите на плодове и зеленчуци през последните 30 години. Изключително тежки климатични фактори. Засегнатите площи са над 100 хил. дка. Загубихме на 100% продукцията в повече от регионите, в които се произвеждат плодове и зеленчуци - череши, праскови, кайсии и т.н.

Бяха ни обещани 20 млн. лева, за да можем да продължим да произвеждаме. Има производители, които разчитат само и единствено на това производство. Тази година природата взе техните добиви. Вече 4 месеца няма кой да раздаде парите. Част от аргументите, които ни изтъкнаха бяха, че държавната администрация била в отпуск. 

Оставам без коментар. Няма държава, която да постъпва по този начин със своите производители. Това е абсурдно”, категоричен е Цветан Цеков.

Междувременно Националната браншова камара ,,Плодове и Зеленчуци” изпрати писмо до земеделския министър Кирил Вътев относно изплащания на компенсации за пропаднали площи.

Стопаните настояват да се направи списък, който да бъде публично обявен затова кои земеделски производители, от които региони, на какви площи и за какви култури на 100% са били компенсирани за последните 5 поредни години.

“Когато става въпрос за изплащане на публичен ресурс е необходимо и нужно да има публичност, тъй като винаги остават съмнения. Също така има огромен риск за затвърждаване на порочни практики и съществува възможност от източване на обществен ресурс”, пише в писмото.

От камарата обясняват, че има възможност недобросъвестни производители да започнат да заявяват 100% пропаднали площи без те реално да са такива.

“Браншовата камара “Плодове и Зеленчуци” има непоколебима позиция и е твърдо против създаване на порочни практики за изплащане на средства на земеделски производители от сектора, които нищо не произвеждат.

Позицията ни е, че такива производители повече не бива да бъдат компенсирани за бъдещ период и всякакъв тип подпомагания трябва да бъдат спрени. Ако в действителност през последните 5 години площите на тези стопани са пропадали, значи района не е подходящ за културите, които отглеждат. А от това следва, че няма да имат никакво производство и не бива да бъдат подпомагани за нещо, което не съществува. 

В другия случай попадат в съмнението за спекулация и източване на обществен ресурс, което също означава, че повече не бива по никакъв начин да получават каквото и да е подпомагане, в това число и субсидии”, категорични са от камарата.

Междувременно стана ясно, че на 14 септемви е насрочено заседание на Управителиня съвет на Държавен фонд "земеделие", на който се очаква да се гласуват изплащането на помощта за пропаднали площи.