Неведнъж сме писали за кравеферма „Агримилк“ в новозагорското село Богданово. Там всичко се случва като по учебник. В момента се отглеждат 650 животни от породата Холщайн, грубият фураж е собствено производство, дневно продават около 9 тона мляко на карловска мандра, с която са дългогодишни партньори. И все пак ситуацията там също не е розова.

Настояване: Спешно да се отвори прием на втората половина от Украинската помощ

„Цената при нас като ферма с по-голям обем е по-висока. Миналата година за два месеца тя беше достигнала 1.30-1.40 лв./л. Явно тогава вносът беше спрян и нещата бяха добре. Ясно е, че лятно време доста животни излизат на паша и количеството мляко е повече. Нормално е цената да се свали, но с 0,5 лв. на всеки 15 дни е прекалено. За нас това е около 20 000 лв. по-малко приходи на месец. Все по-лошо става и никой нищо не прави“, коментира за Агри.БГ управителят Николай Господинов. 

По негова информация сурово мляко се внася от страни като Белгия, Пошла, Украйна, Румъния и то с поне 0,10 лв./л под цената на българското. Младият фермер не може да си обясни защо вносното мляко е с по-ниска себестойност. Самият той е изпилил до минимум разходите във фермата и такава себестойност не може да постигне. 

„Имам доста колеги в Южна България, които разпродават животните и дори фермите си, но няма желаещи да ги купят. Кой би искал да работи бизнес, който в момента е недоходоносен?! Държавата казва, че това е световна пазарна икономика и вдига ръце – всеки да се спасява, както може. Според мен са нужни работещи механизми за контрол на вноса и категоризация на млякото“, категоричен е животновъдът, допълвайки, че по подобен начин зърнопроизводителите са засегнати от вноса на украинско зърно на ниска цена.

Николай работи с нутриционист от Испания, който споделя, че нито един животновъден обект там няма право да работи на загуба. Когато се осчетоводяват, за да излязат на нулата, държавата им изплаща финансова помощ.

„Например ако губиш по 20-30 000 лв. на месец, държавата ти ги покрива само и само да продължиш да работиш, а при нас е на принципа, който оцелее“, недоволства Николай.

Въпреки трудностите той иска да се развива и да закупи още животни, за да вдигне литрите. Инфлацията оказва влияние и за да е конкурентоспособен, трябва да увеличи количеството. 

„Аз съм в такава ситуация, че не мога да намалявам бройките, напротив. Трябват ми още три камиона по 33 животни, тоест около стотина общо, за да бъда конкурентоспособен на тези цени. Ако тръгна да намалявам бройките, става по-лошо. Животновъдството се намира в будна кома – нито можеш да се откажеш, нито да инвестираш“, заключава Николай, надявайки се да имаме правителство и работещи институции. От хаоса в държавата бизнесът е най-потърпевш.