Плавно увеличение на доставките на биохрани по училищните схеми до 40 броя годишно е една от мерките за по-широка употреба на органични продукти у нас. 

На първо четене: Минималният осигурителен доход за земеделски производители се вдига

Разработването на вътрешния пазар, включително с вкарването на тези продукти в обществени кухни, детски градини, училища е друга възможност за популяризиране на биопродуктите.

„В Националния план за развитие на биологичното производство са разписани мерки и се надявам след общественото обсъждане да имаме добри предложения. Другото голямо направление е да се съдейства за популяризиране на биопродуктите, тъй като сега хората като чуят био и веднага се сещат за проблем, за който са чували“, сподели през Агри.БГ Стоилко Апостолов, съветник на земеделския министър за биологичното производство. 

За тези, които изнасят е предвидено държавата да подпомага за участието в два панаира годишно. Единият е Биофах в Германия, а другият ще бъде в Азия, тъй като там има голям пазарен потенциал. 

„Много често причината за излизане от биосектора е в детайлите и на пръв поглед е незначителна като условия, напр. застъпване на две ниви и последвал отказ или наложена мярка от контролиращото лице, която води до санкция на цялото плащане. Не е конкретно нещо, което може да се махне и да се отпуши работата“, така коментира Апостолов тенденцията у нас да намаляват биопроизводителите. 

Освен това има проблем и с реализацията, тъй като у нас няма достатъчно развит пазар на органични храни. 

Според него големият проблем пред новите кандидати за биологични ферми е незнанието. „Повечето хора си мислят, че ако спрат от утре да пръскат и ще станат био, а то съвсем не е така. Иска се много добро познаване на материята и понеже голяма част от нашите земеделци нямат земеделско образование, с изключение на новите, които целенасочено се подготвят. И най-важно е да се търсят знания и съвети, да се посещават курсовете, а не просто да се хвърлят в това производство, защото са видели, че има субсидии или пазар“, препоръчва експертът.

Националният план за развитие на биологичното производство до 2030 г. е готов

Стоилков е убеден, че изискванията в Регламента са сложни за биопроизводителите. „Условията за кандидатстване и получаване на субсидията не бива да са по-сложни от изискванията за производство.

Хората трябва да се съсредоточат върху това да произвеждат, да знаят как да се борят с плевелите и как да се справят с болестите в стопанството, така че накрая да получат хубав продукт и да имат добър пазар за него, а не да се специализират в това как да очертаят нивичката, така че да не застъпят съседа и да ги накажат с цялата субсидия“, категоричен е той. След 15 години прилагане на Общата селскостопанска политика това не трябва да е проблем. 

„Моята мисия в аграрното ведомство е да направим процедурите и всички правила да са еднакви с останалите страни членки, така че нашите фермери да не са в ситуация да изпълняват повече изисквания или да бъдат обект на по-тежки и по-сложни процедури за контрол в сравнение с колегите си - каквото е във Франция, Италия или Гърция“, сподели още Стоилко Апостолов.